Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Слави Трифонов разтресе цялата държава с това което каза, всички говорят за него
  • Новини

Слави Трифонов разтресе цялата държава с това което каза, всички говорят за него

Иван Димитров Пешев април 12, 2024
vsdfbfdsbfdngfnghmjkm.png

Лидерът на „Има такъв народ“ Слави Трифонов обобщи през своя поглед политическия извод от всички криминални сюжети, в които са намесени доскорошни управляващи. Той изреди ареста на шефката на Митниците, снимките с разследваните за контрабанда, на които са бившият вече главен секретар на МВР Живко Коцев, Бойко Рашков и Кирил Петков, както и липсващите 3 милиарда лева от резерва, както и разследването на фирми на Настимир Ананиев за пране на пари и наркотрафик.

„Какво става, хора? Май наистина няма такава държава. Хората, които са ни управлявали през изминалите девет месеца, всъщност, вероятно са контрабандисти, наркодилъри и ей така, помежду другото, са загубили 3 милиарда и 220 милиона лева от нашите пари“, възкликна Слави Трифонов с коментар в профила си във Фейсбук.

И преди това навързва фактологията, за да направи този извод, като изрежда все имена на политици от ПП-ДБ и покровителствани от тях фигури.

„Не зная как се е получило, но от опита мога да кажа, че имам две страни – равноправни. Едната е емоционална, другата е практична. Сега, за малко ще оставя емоционалната настрана и заедно с практичната ми част ще ви изложим малко факти.

Бившата шефка на митниците, Петя Банкова, назначена от бившия министър на финансите, Асен Василев, се намира в следствения арест заради контрабанда и организирана престъпна група. Бившият главен секретар на МВР, Живко Коцев, изцяло подкрепян от бившите управляващи от ПП/ДБ, е на поредица от снимки, излезли в интернет, на които усмихнат и в добро настроение е заедно с баща и син Марин и Стефан Димитрови, които са също в ареста заради контрабанда и ОПГ заедно с Петя Банкова. Бившият министър на МВР и сегашен депутат от ПП/ДБ, Бойко Рашков, е също на тия снимки, заедно с Марин и Стефан Димитрови. Живко Коцев, и той е там“, пише лидерът на ИТН.

И продължава с изреждането на фактите: „Бившият министър-председател и сегашен депутат от ПП/ДБ, Кирил Петков, също е усмихнат на снимка със Стефан Димитров, който припомням е в ареста за контрабанда и ОПГ. Току що излезе информация, че депутатът от ПП/ДБ Настимир Ананиев е разследван от Софийска градска прокуратура за канал за трафик на наркотици и пране на пари. Сигналът за Настимир Ананиев е подаден от съдия-следовател на първата инстанция в гр. Антверпен, Кралство Белгия“.

Трифонов стига и до задочния спор между бивш и настоящ финансов министър за това колко са парите в държавния резерв, като цитира липсата на 3 милиарда и 220 милиона лева, установена от служебната власт.

„Бившият министър на финансите Асен Василев каза, че във фискалния резерв има 9 милиарда и 900 милиона лева. А новият министър на финансите, който вчера встъпи в длъжност, Людмила Петкова, каза, че във фискалния резерв има 6 милиарда и 680 милиона лева. 3 милиарда и 220 милиона лева ги няма. 3 милиарда и 220 милиона, хора. Държавни пари, парите на всички нас. Не 3 лева, не 300 лева, не 300 хиляди лева, а 3 милиарда и 220 милиона лева“, пише лидерът на ИТН.

„Направо е сюрреалистично. Едно такова абсурдно, абстрактно, само дето явно е напълно реално. Максимално бързо законът трябва да се произнесе, максимално бързо трябва да се отървем от тази пасмина и максимално бързо трябва да сложим в ред държавата. Зависи си от всички нас! Така мисля аз!“, обобщава лидерът на ИТН.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Мощен полярен циклон удря Европа, на места градусите падат до минус 15
Next: Отидох в дома на майка ми без предупреждение и като отворих вратата с моя ключ, бях зашеметена от това, което заварих

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.