Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Славка Калчева разказа за развода си и взела ли е 5 милиона от Бяла роза
  • Новини

Славка Калчева разказа за развода си и взела ли е 5 милиона от Бяла роза

Иван Димитров Пешев април 29, 2024
vsdvdfvdfbfbgfngngh.jpg

Славка Калчева признава, че създава знаменития си хит “Бяла роза” в най-трудния период на своя живот. Обичаната певица за първи път говори публично за драмата в семейството, за развода си и претърпяната тежка операция.

За мнозина Славка Калчева е певица от времето на „Бяла роза”. Факт, който и до днес я обижда. Нейната кариера започва още в средата на 70-те години на миналия век. Тя е излизала на една сцена с Иво Папазов – Ибряма и работи с най-големите имена в този жанр.

Фолклорната звезда е момиче от народа и никога не е държала да бъде представяна като нещо друго. На нея са ѝ чужди амбицията, звездният статус и титлите. Като дете пее френски шансони. В младежките си години предпочита италианската естрада. Но голямата ѝ любов е народната музика. Тя влиза в живота ѝ с песните и гласа на една от най-големите певици в тази музика Недялка Керанова.

Истината обаче, е че на върха я изстреля нейната „Бяла роза” през 2000 година. Почти няма човек в България, който да не харесва тази песен. С малко изключение на някой и друг кисел „критик”, който „сензационно” разкрива на публиката, че всъщност песента не е народна. Че не е дори авторска, защото му прилича на нещо от чалгата и куп други „големи” открития за народната музика.

Но с или без тези коментари, никой все още не е успял да вземе любовта към бялата роза на Славка Калчева.
В откровена изповед пред Мариян Станков – Мон Дьо певицата говори за слуховете, че е получила 5 милиона от разпространението на песента.

“Нито една стотинка не съм взела. Не мога да кажа защо… Не знам кой би имал интерес да напише подобни статии с такова голямо заглавие, че съм спечелила 5 милиона от “Бяла роза”. Някой може да е спечели, но не съм аз. Не знам в каква държава живеем, но ако бях в друга, със сигурност щях да съм спечелила. Надявам се, че до края на живота си ще получа някакви пари за тази песен все пак. Но пък аз се къпя в народната любов и това ме прави много щастлива. Не ми е хубаво, когато си помислят, че аз от “Бяла роза” започвам да пея и тогава съм станала популярна” – категорична е тя.

За първи път споделя за трудния период, в който е написала текста ѝ – тежкият развод, през който минава в края на 90-те години.

“Преживях тежък развод. Животът не е бил лесен за мен. Беше труден живот, много работа, много изтощение, много себеотдаване, много лишения… И за капак този труден развод. Отдадох се изцяло на музиката. Тази песен се роди точно в този момент. Аз съм вярващ човек и наистина вярвам, че Бог се е смилил над мен и ми е дал тази песен, за да мога да продължа още години напред да пея. Точно на това отдавам популярността й” – разказва тя.

Сега Славка Калчева е готова с нова песен. Направила я е още преди 7-8 години, но все още официално не е излязла в публичното пространство. Заглавието на песента е “Бели ангели” и признава, че я изпълнява по време на свои участия, за да види как ще реагира публиката.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: 3,5 милиapдa лeвa cтpyвa пъpвaтa виcoĸocĸopocтнa жп мaгиcтpaлa y нac: eтo ĸoи гpaдoвe щe cвъpзвa
Next: Сняг и студ в България от този ден обявиха синоптиците

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.