Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Слагат нещо за милиони по магистралите ни, целта е
  • Новини

Слагат нещо за милиони по магистралите ни, целта е

Иван Димитров Пешев септември 7, 2023
sfhfghdfghrthtr.png

Агенция „Пътна инфраструктура“ обяви обществена поръчка за избор на изпълнител за проектиране и строителство (инженеринг) на шумозащитни съоръжения по участъци от републиканската пътна мрежа, с които ще се намали шума в населените места в близост до пътя.

Планира се изграждането на шумозащити с обща дължина от 11 294 м и с височина между 2 и 4 м. Те ще са на 10 отсечки от републиканската пътна мрежа – при селата Мирово, Мало Бучино, Тулово, Чурек, Мурсалево, вилна зона „Зелин“ на Ботевград, кв. „Бенковски“ в София, кв. „Макак“ в Шумен, в Аксаково и при Езиковата гимназия във Велико Търново.

Обществената поръчка е в 6 обособени позиции, а общата ѝ прогнозна стойност е 11 633 220 лв. без ДДС. Кандидатите могат да подават оферти до 2 октомври т. г.
„Тракия“

Първата обособена позиция е за проектиране и строителство на шумозащитни съоръжения при с. Мирово, община Ихтиман, област София, на АМ „Тракия“ /от км 47+598 до км 48+871/. Предвижда се инженеринг на противошумова бариера от прозрачни поликарбонатни панели с височина 2,5 м и дължина 1273,31 м. Индикативна стойност е 1 273 000 лв. без ДДС.

Втората обособена позиция е за проектиране и строителство на шумозащитни съоръжения на два участъка от АМ „Хемус“. Първият е при вилната зона „Зелин“ на Ботевград /от км 44+717 до км 45+474 дясно платно и от км 45+211 до км 45+516/. Предвижда се проектиране и изграждане на противошумова бариера от прозрачни поликарбонатни панели с височина 3 м и дължина 1367 м. Вторият участък е при с. Чурек, в област София /от км 24+916 до км 26+563/ на автомагистралата. Планирано е изграждането на противошумова бариера от прозрачни поликарбонатни панели с височина 3,5 м и дължина 1 647 м. Прогнозната й стойност е 3 946 200 лв. без ДДС.
„Струма“

Третата обособена позиция е за проектиране и строителство на шумозащитни съоръжения в участъка при с. Мало Бучино на АМ „Струма“ /от км 7+091 до км 7+703 и от км 8+152 до км 8+400/. Противошумовата бариера ще е от прозрачни поликарбонатни панели с височина 2,5 м и дължина 860 м. Шумозащитно съоръжение ще има и в кв. „Бенковски“ на гр. София в участък на Северната скоростна тангента /от км 5+200 до км 6+703,62/. То ще е от прозрачни поликарбонатни панели с височина 2,5 м и дължина 1 504 м. Индикативната стойност е 2 363 620 лв. без ДДС.
„Хемус“

Четвъртата обособена позиция е за проектиране и строителство на шумозащитни съоръжения на три пътни участъка. Първият участък е при кв. „Макак“ в Шумен на АМ „Хемус“ /от км 348+100 до км 348+955/. Предвижда се проектиране и изграждане на противошумова бариера от прозрачни поликарбонатни панели с височина 2 м и дължина 855 м. Втората отсечка е при Езиковата гимназия „Проф. Д-р Асен Златаров“ във Велико Търново на път I-4 Велико Търново – Търговище /от км 128+470 до км 128+585/. Тя ще е от прозрачни поликарбонатни панели с височина 4 м и дължина 115 м. Третият участък е в с. Тулово, община Мъглиж, област Стара Загора, на първокласния път I-5 Казанлък – Стара Загора /от км 209+385 до км 209+995/. Противошумовата бариера ще е от прозрачни поликарбонатни панели с височина 3 м и дължина 610 м. Прогнозната стойност е 1 600 000 лв. без ДДС.

Петата обособена позиция е за проектиране и строителство на шумозащитни съоръжения в Аксаково, област Варна, на второкласния път II-29 Варна – Добрич /от км 4+529 до км 6+471/. Шумовата защита ще е от прозрачни поликарбонатни панели с височина 2 м и дължина 1942 м. Индикативната стойност е 1 553 600 лв. без ДДС.

Шестата обособена позиция е за проектиране и строителство на шумозащитни съоръжения в с. Мурсалево, община Кочериново, област Кюстендил на АМ „Струма“ /от км 76+966 до км 77+533/. Те ще са от прозрачни поликарбонатни панели с височина 2 м и дължина 1121 м. Прогнозната стойност е 896 800 лв. без ДДС.

С изграждането на шумозащитни съоръжения ще се подобри средата за живот и ще се ограничи въздействието на шума за хората от близките населени места.

Срокът за изпълнение на проектирането на всяко от съоръженията е 60 календарни дни в три междинни етапа, а на строително-монтажните работи е 120 календарни дни.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Сега ще ви кажа защо не играх в Мача на Надеждата на Стилиян Петров, обяви Наско Сираков
Next: Сини сливи – лекар разкри какво се случва с холестерола ви, ако ги ядете всеки ден

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.

RSS  Action-NewsBG

  • Започва се! Macoви пpoтecти срещу Радев, ето кой лидер ги opгaнuзиpa
  • Илиян Филипов: Готви се покушение срещу мен. Подадох сигнал! 😱Посочва името на…
  • Думите на Надежда Фьодоровна прозвучаха толкова тихо, че Ирина за миг се усъмни дали наистина ги е чула.
  • Дъщерята на Мария с луксозен подарък от доведения си татко за 18-ия си рожден ден – Porsche за над…
  • Хиляди пенсионери без коледни добавки: Новите правила променят всичко
  • Мултимилионер и създател на империята ПИМК, кой беше Илиян Филипов?
  • Поклон! Лили Иванова загуби и последния си музикант от „Неразделните“. Александър си отиде
  • Пещерняците не се самоубиват. В това съм категоричен. Аз 70 г. обикалям пещерите и познавам тези хора
  • Тео Ушев след скандала с домашната ракия: “Утре ще посегнат и на киселото зеле и туршиите!”
  • Фейгин с първи коментар за връзката й с Петър Дочев:

RSS  Новини

  • Това са два начина, по които бихте могли да използвате лука ефективно.
  • Терминалът гъмжеше от живот – хаотична симфония от потракващи колелца на куфари, неразбираеми съобщения по високоговорителите и смесица от десетки езици, които се сливаха в един общ, монотонен шум
  • Излязох на среща с един мъж. Ресторантът беше от онези, в които цените в менюто изглеждаха като телефонни номера, а сервитьорите се движеха с безшумната грация на хищници, подушили плячка. Казваше се Виктор
  • Баща ми почина неочаквано, когато бях малък. Смъртта му беше като внезапна буря в ясно небе – един миг беше тук, смееше се и ме вдигаше на раменете си, а в следващия го нямаше. Остана само оглушителна тишина
  • Шофирахме със семейния ни комби през нощта, когато ни се спука гумата. Острият, пляскащ звук разцепи монотонния рев на двигателя и тихата мелодия от радиото. Беше звук, който всеки шофьор разпознава с неприятно свиване на стомаха
  • Живеем с моя приятел Александър вече пет години. Пет години, в които дните се нижеха като перли – някои бляскави и съвършени, други леко потъмнели от рутината, но всички нанизани на една обща нишка – нашата любов
  • Годините се бяха изнизали като пясък между пръстите – тихо, почти незабележимо, но оставяйки след себе си усещането за необратима промяна. Бяха се превърнали в абстрактно понятие, сбор от работни дни
  • В университета работех в библиотеката. Не беше бляскава работа, разбира се, но плащаше част от сметките и ми даваше достъп до тишината – стока, която ставаше все по-ценна в шумния свят на моето поколение
  • Споменът имаше метален вкус. Вкус на ръжда и евтин лак, на завист, която се събираше като слюнка в устата ми всеки път, щом училищният оркестър засвиреше. В онези години, когато детството се измерваше не в мечти, а в притежания, аз бях от бедните
  • Винаги съм вярвала, че най-добрата ми приятелка е човекът, на когото мога да се доверя безрезервно. Миа беше повече от приятелка, тя беше сестрата, която никога не съм имала. Деляхме всичко – от най-съкровените си тайни

RSS  Новини

  • Рожденият ден на Итън, седмият му, трябваше да бъде перфектен.
  • Съобщението дойде като камък в стомаха ми.
  • Подготвях този ден с месеци. Моята сватба със Софи. Обичах я дълбоко и искрено вярвах, че тя е жената, с която ще прекарам остатъка от живота си. Всичко изглеждаше перфектно: мястото, цветята, менюто. Всеки детайл беше внимателно изпипан.
  • „Мога ли да свиря за храна?“, каза бездомното момиче в луксозния ресторант, но те се подиграха с нея.
  • Преди двайсет години госпожа Мария ме спря пред целия клас, сякаш беше решила да сложи печат върху челото ми.
  • Фоайето на летището кънтеше от гласове, търкалящи се куфари и кратки обявления, които се разтваряха в шумната маса като пара над гореща чаша. Светлината беше бяла и безмилостна, климатикът бълваше студени струи, а миризмата на кафе и парфюм се смесваше с нервност.
  • Не съм наивна. Напуснах малкия си роден град, намерих добра работа и си купих сама апартамент.
  • Искам да споделя нещо, което ме смрази… и може би ще помогне и на вас да се предпазите.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Тази сутрин държах теста в треперещите си ръце и се молех линиите да се размият, да се окажат грешка, да се окаже поредната моя тревожна фантазия, родена от умората.

RSS  Новинарска емисия на България

  • Гурбетчия от Кърджали: За 14 дни изхарчих 5000 евро
  • Лошо. Какво сполетя Василковски. Вижте повече..👇👇
  • Голяма промяна за трудовия стаж и определянето на пенсиите😮Омбудсманът скочи!
  • Защо Ралица Паскалева е аут от „Игри на волята“?
  • Полейте доматите само веднъж с този разтвор и ще ги берете в кофи
  • Ралица Паскалева си тръгва от Игри на волята, а причината е…Вижте повече👇👇
  • Голям удар на новата власт. Разкриват схема за…Вижте повече 👇👇 👇
  • ЧЕСТИТО НА РУМЕН РАДЕВ!
  • Генерал Радев с тежки думи за Кандев 😮
  • От последния час! Мощен гръм разтърси голям български град 😲
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
октомври 2026
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  
« фев.    
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.