Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • След 44 г. брак мъжът й я оставил. Тогава тя се променила и го накарала да съжалява
  • Новини

След 44 г. брак мъжът й я оставил. Тогава тя се променила и го накарала да съжалява

Иван Димитров Пешев август 26, 2023
sfdhshrtheher.jpg

Раздялата с някой, когото обичате, винаги е болезнена. Особено ако сте с него от дълго време и сте изградили сериозна връзка, пълна с хубави спомени, които никога няма да забравите.

Представете си, че сте изоставени от някого, с когото сте прекарали повече от 40 години. Със сигурност води до тежък срив. Със сигурност е била уплашена, след като не е била сама от 17-годишна.

След 44 години брак Вики от Далас, САЩ, е изоставена от съпруга си. Разводът не бил лесен. Според нейни близки Вики била съсипана. След развода близките й били на мнение, че жената трябва да започне да живее отново.

По време на брака си Вики не се отнасяла особено претенциозно към външния си вид. Това не било приоритет за нея. И това дало резултат.

Идеята на сестра й

Тогава на сестрата на Вики й хрумва идея, която преобръща живота на Вики с главата надолу.

В Съединените щати повечето хора познават известния стилист Кристофър Хопкинс, който е главният герой на телевизионното шоу The Make Over Guy.

Кристофър е известен с удивителната си способност да изважда най-доброто от визията на всяка жена. Той е професионалист, който вижда кои черти трябва да бъдат подчертани повече и какви дрехи ще подхождат на дадена фигура.

И така, желаейки Вики да се превърне в най-добрата версия на себе си, сестра й я записала за преобразяване при известния стилист.

В момента, в който Кристофър Хопкинс видял Вики и научил за разбитото й сърце, той не се поколебал нито за миг да й помогне. Бил решен да върне самочувствието й.

Вместо да оформи просто една бърза прическа, Кристофър вярвал, че нейната невероятна вътрешна красота изисква пълна метаморфоза. След като забелязал очевидната й липса на увереност или депресия, Кристофър решил да направи всичко възможно за тази прекрасна дама.

Невероятна метаморфоза

Оказва се, че епизодът, в който Вики се появила в шоуто, е сред най-гледаните от всички трансформации на The Make Over Guy. Каква е причината за това? Трансформацията й била абсолютно невероятна.

грим промяна
Източник: YouTube / The Make Over Guy

Той започнал с косата на Вики, като премахнал голяма част от косата и боядисал останалата част. Когато цветът започнал да действа, стилистът се концентрирал върху нейния грим.

Той започнал, като оцветил веждите й с нюанс или два по-светли от естествения им цвят, така че да се слеят с наскоро изравнения тен на кожата й, след като нанесъл малко основа. Вики постепенно загубила старата си самоличност, докато се преобразила напълно.

 

„Боже мой! Ти показа истинската красота на тази жена. Почти ме разплака. Изглежда невероятно. Много се радвам . Знам, че си бил благословия за нея“, бил само един от многото коментари, които направиха епизода с преобразяването на Вики толкова популярен.

Трансформацията на Вики била видяна от хиляди по телевизията и YouTube. Много от тях коментирали колко е красива.

Спокойно може да се каже, че бившият й съпруг не е очаквал, че след развода им Вики ще получи такива комплименти и ще привлече интереса на хиляди хора.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Адвокатът на Божков шокира всички: Май се оказа, че е сбъркал с прибирането си заради
Next: Меко казано неочаквани разкрития за Васил Божков в съда! Той отговори на прокуратурата кратко и ясно

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.