Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • След близо 30 години: Връщат полигона за кандидат-шофьорите
  • Новини

След близо 30 години: Връщат полигона за кандидат-шофьорите

Иван Димитров Пешев януари 17, 2024
sdfvdfshghgddfghfgh.png

Полигоните за безопасно шофиране трябва да станат част от подготовката на водачите. Започваме проучвания за тяхното внедряване в програмата за обучение, каза министърът на транспорта и съобщенията Георги Гвоздейков на среща с родители на деца и млади хора, загинали при пътни инциденти. Това съобщиха от пресцентъра на Министерството на транспорта и съобщенията.

 

Задължителната подготовка на кандидат-водачите на полигон бе премахната в България преди близо 30 години.

„Като човек, който се е занимавал дълги години с професионален автомобилен спорт, знам, че основният компонент в обучението на водачите е практиката и това е нашият основен фокус в момента“, посочи Георги Гвоздейков.

 

Той обясни, че държавата разполага със свои терени, върху които могат да се изградят този тип полигони, а финансирането да се осигури по линия на фондовете за пътна безопасност. Става въпрос за съоръжения, които да предлагат симулация на различни екстремни условия и ситуации, за да имат водачите по-добра подготовка, обясни министърът.

 

По думите на Гвоздейков дигитализацията на процеса на подготовка на кандидатите за водачи ще го направи значително по-прозрачен и ще повиши контрола.

 

„Цялата документация, свързана с практическата подготовка на кандидат-водачите, трябва да стане електронна и всички документи на хартия изцяло да отпаднат. По този начин няма да е възможно един автоинструктор едновременно да обучава двама курсисти и ще се преустанови фиктивното обучение на водачите, каквито случаи са констатирани от Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ при проверки в различни автошколи“, подчерта Гвоздейков.

 

От началото на септември маршрутите при практическите изпити на кандидатите за водачи на моторни превозни средства се определят автоматично чрез електронна система като мярка за подобряване на безопасността на движение по пътищата.

 

Родителите на деца, загинали при катастрофи, поискаха спешни законодателни и административни мерки за спиране на пътната престъпност. Те настояха за осигуряване на поне един експерт по пътна безопасност във всеки областен град, защото към момента липсата на такива специалисти изключително много забавя хода на делата. Друго искане, което беше поставено по време на срещата, е да бъде въведено постепенно увеличаване на привилегиите за шофиране, докато водачите придобиват опит.

 

Миналата седмица в Националния институт по криминалистика към МВР беше открита система за лабораторен анализ на кръвните проби за наличие на наркотици. Имайки тези апарати, значително ще съкратим срока за изготвяне на експертизите и ще подобрим процеса по правораздаване, каза тогава министърът на вътрешните работи Калин Стоянов.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Внимание, шофьори! В Гърция вече отнемат книжка и глобяват строго, ако направите това в колата
Next: Това са банките с най-ниска месечна такса за поддръжка на сметка!

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.