Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • След две срещи с коварния рак и пророчески сънища: Нана Гладуиш отново хвана юздите на живота
  • Новини

След две срещи с коварния рак и пророчески сънища: Нана Гладуиш отново хвана юздите на живота

Иван Димитров Пешев юли 24, 2022
nanaslgladu.jpg

Нана Гладуиш два пъти пребори коварната болест рак и вече е в ремисия. Водещата на „Съдебен спор” провеждаше лечението си в Израел, която се слави с една от най-добрите си терапии.

Сега тя отново е там, но този път поводът е щастлив – синът й ще участва в тенис турнир.

„Отне ми 2 години, 6 месеца и 7 дни да стъпя отново в Тел Авив – моят втори дом. След 2 часа полет се почувствах още по-нелепо за пропуснатото време. Но гледам само напред … и се наслаждавам на настоящето. Изпращам ви слънце и прегръдки!”, написа блондинката в социалната мрежа.

 

Гладуиш се надява проблемите със здравето й да останат в миналото и обикалянето по болници най-сетне да спре. Тя е изключително благодарна на изреалските специалисти, които са спасили живота й. Телевизионерката неведнъж е признавала, че е предпочела да се лекува в чужбина заради по-доброто ниво на здравеопазване.

С днешна дата смее да твърди, че не е сбъркала в преценката си. Нана вече е добре, но пътят, който измина в борбата с жестоката болест, бе дълъг и трънлив.

За съжаление обаче, коварните злокачествени образувания причиниха смъртта и на баба й, и на баща й. Интересна подробност е, че преди татко й да се спомине, водещата имала пророчески сън. Това се случило малко след сватбата й с англичанина Джонатан. Тогава тя сънувала родителя си, с когото ималa много силна връзка.

Той се явил, за да й съобщи, че са „останали 9”. Нана не предположила значението на съновидението, но в действителност точно след 9 дни баща й починал.

След време водещата видяла насън и спонтанния си аборт. Опитала се да го игнорира и да се съсредоточи върху бременността си, но мрачните мисли я застигали. Черното събитие не закъсняло и Нана изгубила бебето.

За щастие, следващата бременност на Гладуиш завърши успешно, а синът й Джейсън вече е на 12 години. Преди да роди живо и здраво бебе обаче, тя отново се сблъскала със сериозни проблеми. Когато разбрала, че носи живот в утробата си, водещата се разболяла от шарка и лекарите препоръчали да направи аборт, защото съществувал риск за плода. Тя се консултирала с други специалисти и накрая взела решението да задържи детето, въпреки заплахата от увреждания. Борбената блондинка имала усещането, че развръката този път ще бъде положителна и шестото й чувство не я подвело.

Най-злокобен обаче бил сънят на Гладуиш, свързан с рака. Точно когато животът й изглеждал съвършено подреден, с Джонатан пътували по света и се радвали на сина си, тя видяла насън починалата си баба.

Възрастната жена настоявала Нана да тръгне с нея, но водещата проплакала, че още не се чувствала готова. „Не бързай тогава, имаш още време!”, изрекла бабата и даже уточнила точно колко години оставали на внучка й.

Тв звездата е разказвала, че този сън наистина я притеснил и дълго не успявала да го забрави, защото според него нямало да доживее до дълбока старост – годините, които й оставали, не били 20, 30 или 40, а доста по-малко. Скоро след това я диагностицирали с рак и светът й се сринал, мисълта за болестта я преследвала, а бъдещето й се струвало страшно и неясно.

„През 2012 г. ми откриха рак на гърдата. След като преминах успешно лечение, пет години всичко беше чудесно, но от доста време пазя нещо в тайна. Сега дойде време да го споделя с вас. Отново имам рак. Този път на другата гърда”, сподели Нана в ефира на предаването „Съдебен спор” през 2017 година.

Тв водещата демонстрираше завидна воля и сякаш нищо не успява да я сломи. Тя никога не е вярвала в клюките, че е станала жертва на проклятие или черна магия – по думите й много хора са преминали през подобни изпитания, за да научат житейските си уроци. Гладуиш се старае да мисли позитивно и въпреки тежките моменти, вярва в щастливия край на своята история.

„След втората онкологична диагноза живях 4-5 месеца без да приемам храна. Само ближех плодове. Заради химиотерапията имах горчив вкус в устата. Отслабнах много, станах 45 кила”, споделяла е Нана.

Тя си спомня и за друго знаково събитие, което се е запечатало в съзнанието й до ден днешен. По времето, когато още била в Израел на лечение и чакала резултатите от диагностиката, съпругът й организирал екскурзия до Йерусалим, за да я разсее. Заедно с други туристи направили обиколка на светите места. Отишли и до Божи гроб точно по Великден.

„Беше студено и ветровито, треперех не само от студ, но и страх. И аз, и съпругът ми се молихме за някакъв знак, че има надежда. Излязохме от църквата на Божи гроб, вече бе изгряло слънце и точно тогава пред мен падна нещо“, спомня си водещата.

Тя вдигнала предмета и видяла малка фигyрка на Дядо Коледа, която бил част от украсата, сложена още по Рождество около църквата. Явно обаче после е била забравена. Паднала точно пред краката на Нана, която чакала спасение от рака, и тя приела това като знак от съдбата.

„Татко ми обожаваше Коледа. След като се върнахме, си дадох сметка, че случката с мен в Йерусалим е станала на 15 март, когато родителите ми са сключили брак. Точно този 15 март започна със студ, но завърши със слънце, разказа през сълзи Нана в предаването „На кафе”.

Водещата вече е на 48 години и споделя, че се чувства изненадващо добре.

Тя неведнъж е казвала в свои интервюта, че човек не бива да си прави много планове, защото не знае какво ще му се случи на другия ден. Гладуиш не крие, че се е сблъскала с големи трудности по време на операциите и химиотерапията. Тя насърчава много жени в нейното положение да продължават да се борят и да не се отказват от живота.


Източник: Марица

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Съобщават ни в момента по вътрешна линия, ужасени сме! Румен е взел голфа, бог да прости горкия Илия от Царево
Next: Задължени ли са децата да помагат на родителите си

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.