Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • След като разберете какво слагат в саламите и колбасите, ще спрете да ги ядете
  • Новини

След като разберете какво слагат в саламите и колбасите, ще спрете да ги ядете

Иван Димитров Пешев януари 8, 2024
dfgbhdfghjgnfgngfghn.png

Соеви гранули, колагенов протеин от свински кожи или говежди кости, алгинатна смес вместо сланина, овкусители и нитратна смес – това са съставките на голяма част от саламите, надениците и кренвиршите у нас, научи gzona.eu.

Ако има месо, то е от остатъци върху животински кости, които се изстъргват от специална машина.

Заедно с тях се изстъргват жили и хрущяли и дори парчета кости, които също могат да пропаднат в салама.

Който яде салам от два лева, яде колаген, казват от Асоциацията на месопреработвателите.

Практика в целия свят е да се слагат в колбасите заместители на месото. У нас тя нахлула под западно влияние и затова вносните салами са с повече заместители.

Соевите гранули могат да заместят голям процент от истинското месо.

Те са под формата на гел, който се разтваря във вода и се бърка от специална машина – кутер. Колагеновият протеин се извлича от животински кожи или кости. Той също е под формата на гел и може да замести 10-15% от месото.

На всеки от нас е известно, че колбасите не са сред най-здравословните храни, но въпреки това продължаваме да ги консумираме. Според диетолозите всеки колбас е вреден за здравето, независимо от количеството, в което го консумираме.

Редица проучвания показват, че червеното месо провокира развитието на рак.

При колбасите този фактор се увеличава от наличието на добавки, без които е невъзможно месото да бъде съхранено прекалено дълго време. Те съдържат големи количества животински мазнини, стабилизатори, подобрители на вкуса, въглехидрати и малко количество протеини. Следователно подобни продукти не може да бъдат определени като полезни.

Животинските мазнини са основна суровина в колбасите. Това се дължи на факта, че за производството им се използва месо от животни, които се отглеждат в условия на ограничено движение. Свинете и кравите не се движат много и това обяснява защо месото им е по-мазно.

В колбасите се съдържа и соев протеин, който сам по себе си е безвреден.

Вредни са добавките, които се прибавят към него, за да му придадат желания вкус. Диетолози дори сравняват консумацията на колбаси с тютюнопушенето, въпреки че върху колбаса няма предупредителен стикер.

Според тях няма значение дали ще консумирате само парче шунка или ще хапнете по-голямо количество. Единствено колбаси, които са произведени с био месо и са с чист състав, могат да се консумират без притеснение. Вярно е, че срокът на годност на тези продукти е по-кратък и цената им е по-висока, но определено те са по-добрият вариант.

Бързите закуски не винаги са вредни, смята Маргарита Арзуманян, кандидат на медицинските науки, диетолог и гастроентеролог.

При избора на храна за закуска е важно да се обърне внимание на нейния състав. Според Арзуманян идеалният начин за бърза закуска е да хапнете нещо, съдържащо ядки, пълнозърнесто брашно, зеленчуци, горски плодове или бобови растения.При избора на храна за закуска е важно да се обърне внимание на нейния състав

„Най-бързата и чудесна закуска е да вземете добър пълнозърнест хляб и кисело мляко и да добавите ядки и плодове“, казва тя.

Правилната комбинация от съставки ще превърне дори сандвича, който обикновено се смята за нездравословна закуска, в здравословно ястие – продължава диетологът.

„Сандвичът може да бъде добра закуска, ако вземем домашно приготвено месо, пиле или риба, хляб от пълнозърнесто башно, което съдържа остатъчно количество фибри. Сложете отгоре резен краставица, домат или маруля“, препоръчва Арзуманян.

Много храни, които преди са били смятани за вредни, сега се произвеждат по различни технологии, казва диетологът. Така че според нея съвременните колбаси си заслужават да бъдат част от здравословното хранене.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Едва ли знаете защо навън настъпва тишина, когато започва да вали сняг! Причината е смайваща
Next: Извънредно! Радев изпълни тежката си закана: Направи нещо шокиращо

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.