Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • След тежката загуба, Йорданка Христова взе важно решение
  • Новини

След тежката загуба, Йорданка Христова взе важно решение

Иван Димитров Пешев април 9, 2024
svfdsbvfdbgfnbdddgnghn.png

През февруари тази година Йорданка Христова бе сломена от голяма и неочаквана загуба – този свят напусна най-добрата й приятелка – дъщерята на големия композитор Йосиф Цанков – Сия, с която са били като сестри. Музиката обаче, както винаги, е това, което ще я вдигне!

„Г-жа Христова ще пее на големия събор на българите в Чикаго.

Ще зарадва сънародниците ни и в Лас Вегас. Ще има изяви и в още градове, но тепърва ще ги обявим“, обяви Боянов, но не разкри какви изненади е подготвила певицата за гастрола си отвъд Океана. Пуснатите пропуски за концертите вече се разпродават и събитията се радват на огромен интерес от страна на публиката.

Обиколката на Христова в САЩ се очакваше след огромния успех на юбилейния й концерт 60 години на сцена в зала 1 на НДК в края на миналата година. Фенове пък веднага отбелязаха, че по всяка вероятност певицата ще използва факта, че е в Америка, за да се види със сестра си Лили Иванова, която от години живее отвъд Океана.

Едни от най-големите ни имена на родната музикална сцена в последно време все по-често правят концерти зад граница.

Припомняме ви, че съвсем скоро бяха изявите на Мими Иванова в Сидни, на Лили Иванова в Брюксел, а сега и Данчето Христива ще пее в Америка.

„Баща ми Йосиф Цанков беше изключителен мелодик и майстор на българското танго. Такива танга, каквито написа, няма досега. Веднъж в разговор големият композитор и много добър приятел Тончо Русев каза: „Сийче, представяш ли си, ако Йожи не беше роден в България?“. Прав е, но татко не признаваше друга страна. А е имало реална възможност. През 1945 г. външният министър на България му предложил да стане културен аташе в Швейцария. Татко отказал: „Не, много благодаря. Славеят пее само в гнездото си“, разказваше приживе Сия Цанкова.

Майка ѝ и баща ѝ остават една от най-известните светски двойки от миналия век. „Двамата от сой – той висок, добре развит, тя много красива, с бяла кожа, тънка талия, с две различни очи – синьо и зелено. Написал е песен за нея „Две сини очи“. Душко Романов – братовчед на майка ми и главен архитект на София до 1965 г., ги запознава.

Определят си среща в култовото заведение „Под липите“. Майка е с година по-голяма и когато разбира това, се фръцва: „Нямам намерение да правя детска градина“. Татко се почувствал много нещастен, тогава написва прочутия шлагер „Под липите съм самичък“. Когато решават да се женят, баща му настоява татко да се дипломира като юрист. Сключват брак през 1940“, споделяше Сия. Самата тя бе омъжена и горда майка на син Велислав, който е наследил таланта на дядо си и е един от най-добрите тромбонисти у нас, пише „Ретро“.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Хора от цяла България се стичат към къщата на Петър Дънов, никой не вярва, че…
Next: Жена си купи ретро рокля и намери мистериозна бележка в таен джоб

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.