Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • След цели 35 години отново срещнах голямата си любов, но неочаквана пречка помрачи щастието ми
  • Новини

След цели 35 години отново срещнах голямата си любов, но неочаквана пречка помрачи щастието ми

Иван Димитров Пешев март 27, 2023
shasjsdusdjsdfsd.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Вероятно мислите, че когато хората остареят, те нямат нужда от любов. Грешите! Аз съм на 60 години и неотдавна реших да напусна семейството си, но не заради любовница, а защото не съм забравил жената, която обичам повече от 35 години.

Двамата се запознахме на младини. По онова време работех в малка фурна като пекар и живеех в общежитие, а Мима заемаше съседната стая. Оказа се, че сме от един град. Докато се усетя, се влюбих безумно в нея, тя в мен – също.

За кратко отношенията ни станаха сериозни.
Но когато любимата ми забременя, баща й пристигна и със сила я накара да тръгне след него.
С бой и заплахи, принудиха Мима да се омъжи за приятел на семейството им.

На мен ми беше забранено да се доближавам на метър от къщата им. Цял месец преди сватбата тайно обикалях дома им, ала така и не успях да зърна моето момиче. Веднъж годеникът й ме видя да се навъртам, излезе с няколко човека и ме смачкаха от бой.

В болницата ми предадоха бележка, написана лично от ръката на любимата ми, в която тя ми съобщаваше, че е щастлива и ме умоляваше повече да не я търся. По-късно научих, че са се преместили в друг град.

След като се възстанових, както от побоя, така и от сърдечната рана, реших, че трябва да спечеля пари, за да не бъда беден и нежелан годеник. След известно време се ожених. Не, не обичах жена си, но я уважавах много. От брака си имам дъщеря, която днес е на 29 години, омъжена, а наскоро ни зарадва с внук. И ето че преди няколко седмици, съвсем неочаквано, срещнах старата си любов на улицата.

Поговорихме, споделихме си как е минал животът на всеки от нас. Оказа се, че преди шест месеца баща й е починал и най-накрая Мима се е развела с омразния си съпруг. Неотдавна се завърнала в родния град, за да се погрижи за болната си майка.

Научих също, че имам син. След срещата и двамата осъзнахме, че все още се обичаме. Тогава взех нелекото решение да напусна съпругата си. Вярвах, че ще срещна подкрепа от дъщеря си, но се оказа точно обратното. Моето момиче заяви, че ако изоставя майка й, ще ми забрани да виждам внука си и никога повече няма да разговоря с мен.

Сега не знам какво да правя. Как да избирам между дъщеря си и любимата жена? Защо все нещо ми пречи да бъда с любовта на живота си?

Не живях ли достатъчно със съпруга, която не обичам? Щастието ми е толкова близо до мен, на една ръка разстояние и каквото и да става, не бих загубил отново жената на мечтите ми.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Лекар: Задължително правете това, ако се събуждате между 1 и 3 сутринта
Next: Народът се надига! Овцевъди са готови да блокират границите с Гърция и Северна Македония

Последни публикации

  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.