Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • След цели 35 години отново срещнах голямата си любов, но неочаквана пречка помрачи щастието ми
  • Новини

След цели 35 години отново срещнах голямата си любов, но неочаквана пречка помрачи щастието ми

Иван Димитров Пешев март 27, 2023
shasjsdusdjsdfsd.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Вероятно мислите, че когато хората остареят, те нямат нужда от любов. Грешите! Аз съм на 60 години и неотдавна реших да напусна семейството си, но не заради любовница, а защото не съм забравил жената, която обичам повече от 35 години.

Двамата се запознахме на младини. По онова време работех в малка фурна като пекар и живеех в общежитие, а Мима заемаше съседната стая. Оказа се, че сме от един град. Докато се усетя, се влюбих безумно в нея, тя в мен – също.

За кратко отношенията ни станаха сериозни.
Но когато любимата ми забременя, баща й пристигна и със сила я накара да тръгне след него.
С бой и заплахи, принудиха Мима да се омъжи за приятел на семейството им.

На мен ми беше забранено да се доближавам на метър от къщата им. Цял месец преди сватбата тайно обикалях дома им, ала така и не успях да зърна моето момиче. Веднъж годеникът й ме видя да се навъртам, излезе с няколко човека и ме смачкаха от бой.

В болницата ми предадоха бележка, написана лично от ръката на любимата ми, в която тя ми съобщаваше, че е щастлива и ме умоляваше повече да не я търся. По-късно научих, че са се преместили в друг град.

След като се възстанових, както от побоя, така и от сърдечната рана, реших, че трябва да спечеля пари, за да не бъда беден и нежелан годеник. След известно време се ожених. Не, не обичах жена си, но я уважавах много. От брака си имам дъщеря, която днес е на 29 години, омъжена, а наскоро ни зарадва с внук. И ето че преди няколко седмици, съвсем неочаквано, срещнах старата си любов на улицата.

Поговорихме, споделихме си как е минал животът на всеки от нас. Оказа се, че преди шест месеца баща й е починал и най-накрая Мима се е развела с омразния си съпруг. Неотдавна се завърнала в родния град, за да се погрижи за болната си майка.

Научих също, че имам син. След срещата и двамата осъзнахме, че все още се обичаме. Тогава взех нелекото решение да напусна съпругата си. Вярвах, че ще срещна подкрепа от дъщеря си, но се оказа точно обратното. Моето момиче заяви, че ако изоставя майка й, ще ми забрани да виждам внука си и никога повече няма да разговоря с мен.

Сега не знам какво да правя. Как да избирам между дъщеря си и любимата жена? Защо все нещо ми пречи да бъда с любовта на живота си?

Не живях ли достатъчно със съпруга, която не обичам? Щастието ми е толкова близо до мен, на една ръка разстояние и каквото и да става, не бих загубил отново жената на мечтите ми.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Лекар: Задължително правете това, ако се събуждате между 1 и 3 сутринта
Next: Народът се надига! Овцевъди са готови да блокират границите с Гърция и Северна Македония

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.