Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Сложете жълтък в лимона – ВРАГ на всяка бръчка и гънка по лицето! Ето на какво е способен
  • Новини

Сложете жълтък в лимона – ВРАГ на всяка бръчка и гънка по лицето! Ето на какво е способен

Иван Димитров Пешев ноември 24, 2023
okgskodgkofgkfghklf.png

Когато жълтъкът се сложи в лимона, се получава мощно природно средство , което стяга кожата . Избелва петната по лицето, намалява бръчките, стимулира кръвообращението и освежава кожата

Бръчките се появяват постепенно с годините, но могат да се появят и внезапно и ако не реагираме навреме, стават все по-изразени. Въпреки това, за щастие, има естествени начини, които могат да облекчат и предотвратят промените по кожата.

Кожата около очите е най-тънката и чувствителна част от кожата на лицето. Поради това е най-податлива на негативни влияния, които водят до загуба на нейната еластичност и свежест. Въпреки че обикновено приемаме появата на бръчки по лицето като един от сигурните признаци за навлизане в по-зрял период от живота, бръчките около очите могат да се появят и в ранна младост.

ПРИЧИНИ: Наследственият фактор има определена роля, която, разбира се, не можем да пренебрегнем. Въпреки това голяма част от отговорността за появата на бръчки около очите принадлежи на неправилната грижа и безотговорното отношение към тази част от лицето.

Факторите, които пряко влияят върху появата на бръчки около очите са: излагане на слънчева светлина без нанасяне на препарати със защитен фактор, често използване на силен грим, несваляне на грим преди лягане, измиване на лицето с агресивни средства (най-често сапун). Към тази категория принадлежат още недостатъчна хидратация на тялото, неправилна диета, липса на сън и излагане на цигарен дим

Напрежението и стресът като съпътстваща проява обикновено имат мръщене, така че това също е една от причините за появата на бръчки. Въпреки че понякога ги наричат ​​„смешни бръчки“, това не означава, че не трябва да се смеем възможно най-често. Смехът е лекарство и със сигурност няма да влоши ситуацията.

Представяме ви няколко изпитани природни средства за борба с бръчките около очите :

ЛЕНЕНО СЕМЕ

Залейте една супена лъжица ленено семе с половин чаша вода. Вари се докато се получи гъста смес. Прецедете и оставете да изстине. Охладената смес нанесете върху зоната около очите и оставете да действа 25 минути. След това измийте първо с хладка, а след това със студена вода.

БАНАН И МАСЛО

Разтопете една супена лъжица масло на стайна температура и разбъркайте добре с една супена лъжица намачкани банани. С върховете на пръстите си нежно потупвайте върху кожата около очите. Оставете да действа двадесет минути, след което отмийте с хладка вода.

МАСЛО ОТ ГРОЗДОВИ СЕМКИ

Това масло е богато на антиоксиданти, които помагат за задържането на колаген. Освен това маслото допълнително подхранва кожата и й осигурява необходимата влага. Нанесете върху чиста кожа с нежни движения и оставете да действа двадесет минути, след което отмийте.

И най-мощното от всички средства – ЖЪЛТЪК В ЛИМОН

Съставки:

  • Един жълтък
  • Половин лимон

Начин на действие:

Разрежете лимона на две и изстискайте сока от едната половина, след което сложете жълтъка вътре. Оставете така приготвения лимон за една нощ, най-добре в хладилник.

 

На следващия ден добавете няколко капки лимонов сок към жълтъка, разбъркайте добре, за да се уеднаквят и след това нанесете сместа върху предварително почистена кожа на лицето и шията. Оставете да действа 20 минути, след което изплакнете с хладка вода.

 

Continue Reading

Previous: УРА! Очаква ни много сняг за Коледа и Нова година
Next: Шок! 11-годишно дете шофира със 146 км/ч по Околовръстното на София, а баща му…

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.