Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Случва се сега: Небето зейна и се изсипа върху София, времето в цялата страна се разваля
  • Новини

Случва се сега: Небето зейна и се изсипа върху София, времето в цялата страна се разваля

Иван Димитров Пешев септември 17, 2022
nenasboasoasot.jpg

Изключително интензивен и обилен валеж буквално блокира София в съботния ден, алармират читатели на BRADVA.BG

Положението в града е наистина тежко. Почти по всички ключови артерии в града са тотално блокирани, задръстванията са изключително тежки.

Около моловете задръстванията са нечовешки, читателите на BRADVA.BG се оплакват, че не могат да се доберат до паркинг.

Невъзможно е и да се поръча такси, тъй като автомобилите на всички фирми са заети.

Не изпускай тези оферти:

Н ационалният институт по метеорология и хидрология (НИМХ) обяви за събота, 17 септември, предупреждение от първа степен – жълт код, за интензивни валежи и за силен вятър.

Това се посочва в картата с предупредителните кодове за опасните метеорологични явления, публикувана в сайта на НИМХ.

Кога да очакваме чувствително застудяване и сняг в планините

Жълтият код за локални интензивни валежи и за гръмотевични бури е за четири области от Северна България, както за силен и поривист южен вятър в десет области от Западна и Централна България.

Общо предупредителният жълт код за утре е за десет области на страната:

Видин,
Монтана,
Враца,
София-град,
София област,

Перник,
Кюстендил,
Пазарджик,
Смолян
и Кърджали.

През следващото денонощие през страната ще преминава студен атмосферен фронт, съобщиха от Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ). Атмосферното налягане ще се понижи и ще се задържи значително по-ниско от средното за месеца.

През нощта облачността ще е по-често значителна, над Северна България – купесто-дъждовна и там на места ще има валежи от дъжд. Ще продължи да духа слаб до умерен вятър от запад-югозапад. Утре атмосферата над страната остава неустойчива. Над много райони ще се развива купеста и купесто-дъждовна облачност.

Ще има краткотрайни, на отделни места в северозападната половина от страната временно интензивни, валежи от дъжд и гръмотевици. Ще духа умерен вятър от юг-югозапад, който след обяд в Северозападна България ще се ориентира от северозапад и с него ще започне да нахлува хладен въздух.

Максималните температури ще бъдат между 25° и 30°, в Югоизточна България до 35°, в София около 27°.

Над Черноморието

Над Северното Черноморие облачността ще е значителна, предимно купеста и ще има краткотрайни валежи и гръмотевици. Над южното крайбрежие ще преобладава слънчево време, но след обяд и там ще се развива купеста облачност и ще превали. Ще духа умерен вятър от юг-югозапад, който постепенно ще се ориентира от югоизток. Максималните температури ще са 29°-32°. Температурата на морската вода е 22°-24°. Вълнението на морето ще бъде около 2 бала.

Над планините

Над планините ще се развива купеста и купесто-дъждовна облачност. Главно над масивите от Западна България ще има краткотрайни валежи от дъжд с гръмотевици. Ще духа силен, по най-високите части бурен югозападен вятър. Максималната температура на 1200 метра ще е около 21°, на 2000 метра – около 14°.

В неделя

В неделя с умерен и силен вятър от северозапад ще нахлува студен въздух. Температурите и в източните райони ще се понижат и максималните ще са от 16°-17° на места в Западна България, до 23°-24° в югоизточните райони. Ще има променлива, преди обяд често значителна облачност, на места ще превали.

В понеделник

В понеделник вятърът ще отслабне, ще остане от северозапад. Облачността ще е променлива често намаляваща до предимно слънчево, почти без валежи. Хладно за втората половина от септември с минимални температури между 8° и 13° и максимални между 19° и 24°.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Aĸo виждaш Бoг, пoглeдни, нe гo oтxвъpляй: Aмин!
Next: Най-древният манастир в Европа е в България, а водата в аязмото има голяма лечебна сила

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.