Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Случва се сега: Небето зейна и се изсипа върху София, времето в цялата страна се разваля
  • Новини

Случва се сега: Небето зейна и се изсипа върху София, времето в цялата страна се разваля

Иван Димитров Пешев септември 17, 2022
nenasboasoasot.jpg

Изключително интензивен и обилен валеж буквално блокира София в съботния ден, алармират читатели на BRADVA.BG

Положението в града е наистина тежко. Почти по всички ключови артерии в града са тотално блокирани, задръстванията са изключително тежки.

Около моловете задръстванията са нечовешки, читателите на BRADVA.BG се оплакват, че не могат да се доберат до паркинг.

Невъзможно е и да се поръча такси, тъй като автомобилите на всички фирми са заети.

Не изпускай тези оферти:

Н ационалният институт по метеорология и хидрология (НИМХ) обяви за събота, 17 септември, предупреждение от първа степен – жълт код, за интензивни валежи и за силен вятър.

Това се посочва в картата с предупредителните кодове за опасните метеорологични явления, публикувана в сайта на НИМХ.

Кога да очакваме чувствително застудяване и сняг в планините

Жълтият код за локални интензивни валежи и за гръмотевични бури е за четири области от Северна България, както за силен и поривист южен вятър в десет области от Западна и Централна България.

Общо предупредителният жълт код за утре е за десет области на страната:

Видин,
Монтана,
Враца,
София-град,
София област,

Перник,
Кюстендил,
Пазарджик,
Смолян
и Кърджали.

През следващото денонощие през страната ще преминава студен атмосферен фронт, съобщиха от Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ). Атмосферното налягане ще се понижи и ще се задържи значително по-ниско от средното за месеца.

През нощта облачността ще е по-често значителна, над Северна България – купесто-дъждовна и там на места ще има валежи от дъжд. Ще продължи да духа слаб до умерен вятър от запад-югозапад. Утре атмосферата над страната остава неустойчива. Над много райони ще се развива купеста и купесто-дъждовна облачност.

Ще има краткотрайни, на отделни места в северозападната половина от страната временно интензивни, валежи от дъжд и гръмотевици. Ще духа умерен вятър от юг-югозапад, който след обяд в Северозападна България ще се ориентира от северозапад и с него ще започне да нахлува хладен въздух.

Максималните температури ще бъдат между 25° и 30°, в Югоизточна България до 35°, в София около 27°.

Над Черноморието

Над Северното Черноморие облачността ще е значителна, предимно купеста и ще има краткотрайни валежи и гръмотевици. Над южното крайбрежие ще преобладава слънчево време, но след обяд и там ще се развива купеста облачност и ще превали. Ще духа умерен вятър от юг-югозапад, който постепенно ще се ориентира от югоизток. Максималните температури ще са 29°-32°. Температурата на морската вода е 22°-24°. Вълнението на морето ще бъде около 2 бала.

Над планините

Над планините ще се развива купеста и купесто-дъждовна облачност. Главно над масивите от Западна България ще има краткотрайни валежи от дъжд с гръмотевици. Ще духа силен, по най-високите части бурен югозападен вятър. Максималната температура на 1200 метра ще е около 21°, на 2000 метра – около 14°.

В неделя

В неделя с умерен и силен вятър от северозапад ще нахлува студен въздух. Температурите и в източните райони ще се понижат и максималните ще са от 16°-17° на места в Западна България, до 23°-24° в югоизточните райони. Ще има променлива, преди обяд често значителна облачност, на места ще превали.

В понеделник

В понеделник вятърът ще отслабне, ще остане от северозапад. Облачността ще е променлива често намаляваща до предимно слънчево, почти без валежи. Хладно за втората половина от септември с минимални температури между 8° и 13° и максимални между 19° и 24°.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Aĸo виждaш Бoг, пoглeдни, нe гo oтxвъpляй: Aмин!
Next: Най-древният манастир в Европа е в България, а водата в аязмото има голяма лечебна сила

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.