Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Смелост: Шофьорът Билял вади езика на припаднал пътник, докато кара автобус по Тракия
  • Новини

Смелост: Шофьорът Билял вади езика на припаднал пътник, докато кара автобус по Тракия

Иван Димитров Пешев април 28, 2023
billlqdaskdasldas.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Шофьор на междуградски автобус по линията София-Сливен спаси живота на пътник по време на курс от столицата към Града на Сините камъни.

 

Инцидентът в превозното средство на сливенската фирма „Дорис“ става следобед на 25 април, сряда, на автомагистрала „Тракия“, на около 30 км край Пловдив, когато на 37-годишен пътник му прилошава.

 

Човекът получава гърч, по разказа на една от пътничките, която забелязва, че нещо не е наред, след като чува странно хъркане. Момичето започва да вика за помощ. Шофьорът на рейса, 35-годишният Билял Хасанов, веднага отбива в аварийната лента, спира и се втурва да помага.

„Момчето беше седнало в средата на автобуса, легнало на една страна, закопчано с колан, не можеше да диша.

 

Говоря му, не отговаря. Отпусна се нацяло. Посиня, не можеше да диша явно. Нито диша, затворени очи, не приказва.

Викам си: Край, ще стане нещо“, разказва пред Dir.bg Билял. Уплашил се и той, и останалите пътници.

Първата му работа е да попита дали сред пътниците има лекар или друго медицинско лице.

 

„Попитах някой може ли да помогне, знае ли как. Защото, каквото и да направя, аз съм шофьор, не съм лекар. Никой не се обади“, продължава разказа 35-годишният шофьор от сливенското село Новачево.

 

После се оказва, че в автобуса е пътувал студент по медицина, който си замълчал, твърди една от пътничките. Билял не знае дали това е така, или не, и въпреки всичко намира извинение за бъдещия медик, че не се е притекъл на помощ, с думите: „Може да е още в първи курс и да не смее“.

След като никой не се обажда, Билял взема нещата в свои ръце. Самият той разказва, че е знаел какво да прави само от курса на БЧК, през който минава задължително всеки шофьор преди да получи свидетелството за правоуправление. Пробва да отвори устата, не успява докрай, издърпва езика, прави масаж на сърцето, пръска мъжа с вода.

 

През това време пътничка звъни на тел. 112 помощ и линейката от Пловдив пристига за 15-20 минути. Билял брои минутите до идването на линейката, притеснен да не се влоши състоянието на припадналия мъж. Той вече го е спасил от задушаване преди да дойдат медиците. Спешният екип оказва първа помощ и препоръчва на пострадалия да отиде възможно най-скоро на преглед при личния си лекар.

„После той се успокои. Викам му: „Добре ли си?“, той ме гледа и пита: „Какво става, нещо да Ви помогна ли?“ Като дойде на себе си, той не помнеше какво се е случило“, разказва Билял. Отдъхва си, продължава пътя, а спасеният от него мъж слиза в Нова Загора. Благодари му, разбира се, след като разбира какво е станало с него.

С малко закъснение от графика и Билял пристига в Сливен, а на слизане почти всички от пътниците лично му благодарят, че ги е докарал невредими и че се е намесил решаващо в критичната ситуация.

 

Билял не казва на никого за инцидента – за 4 години работа във фирмата като шофьор подобно нещо му се случва за първи път. Премълчава си, не пуска постове във фейсбук, не смята, че е направил нещо изключително.

 

„Не съм от тези, които да се похвалят“ – така обяснява защо не е разказал нито на шефката си, нито на колегите, нито дори на майка си, която след всеки курс му звъни вечер от Новачево, за да знае, че се е прибрал от път жив и здрав. „За какво да я притеснявам“, добавя той.

 

„На когото и да му се случи, всеки ще помага, колкото може. Колкото можах, помогнах“, казва за постъпката си Билял и не смята, че е направил нещо особено.

Когато пристига в гаража на фирмата, става ясно, че колегите му вече знаят за случилото се. „Аз даже не знаех, че са писали в сливенската група във фейсбук“, продължава шофьорът. Оказва се, че една от пътничките веднага е разказала цялата история в социалната мрежа.

 

„Искам да споделя с вас за един герой в моите очи, за един достоен за уважение в моите представи човек, който не е изгубил човешкото в себе си, способен да изпита състрадание и в същото време да остане достатъчно адекватен, за да успее да помогне!

 

Шофьорът на име Билял е героят в моята история, той извади езика на момчето.

 

Един такъв момент, ме кара да се замисля над много неща, и най-вече защо около 15 човека не потрепнаха дори? Благодаря на дамата, която повика бърза помощ, и БРАВО за хуманната постъпка и доброто сърце на Билял!“, пише Сиси и описва подробно какво се е случило.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Страшна трагедия: Рак погуби майката на Гери, коварната болест сполетя и нея
Next: Поклон: Почина известният бизнесмен Николай Илиев

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.