Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Смесете глухарче с обикновена сода и забравете за диетите – отличен детокс. Направете и мехлем
  • Новини

Смесете глухарче с обикновена сода и забравете за диетите – отличен детокс. Направете и мехлем

Иван Димитров Пешев април 2, 2023
gluharrcheskdasdas.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Глухарчето е много полезно за нашето здраве и можете да се възползвате от неговите лечебни свойства.

Вкусна добре охладена лимонада от глухарче, направена от пресни глухарчета е една от най-добрите рецепти за детоксикация!

Не се колебайте и опитайте, освен освежаване, тази напитка ще ви отърве от менструалните спазми и главоболие.

Освен това, тази лимонада е чудесна при чернодробни заболявания и ще ви помогне да отслабнете.

Катехините и теанинът заедно блокират ензимите, които са отговорни за съхраняването на мазнини в тялото и по този начин насърчават загубата на тегло.

Тази напитка прочиства черния дроб и бъбреците, освобождава тялото от токсини.

Облекчава менструалните спазми и главоболието и е отлична за пролетен детокс в продължение на поне 10 дни.

Необходим съставки:

1 чаша глави от глухарчета
50 г мента
сок от 3 лимона
1/2 чаена лъжичка сода за хляб
2 литра вода
1 супена лъжица мед

Приготвяне:

Оставете главите на глухарчето да изсъхнат на слънце, поне за известно време, след това ги сложете в кана, добавете листа от мента, сода и налейте вода.

Добавете също лимонов сок, мед и съхранявайте в хладилник за поне два часа.

След това, прецедете и пийте 3 пъти на ден.

Мехлем от глухарчета трябва да има във всяка къща!

Тази страхотна рецепта имам от моята баба.

Откакто се помня, винаги събираше глухарчета през пролетта и приготвяше лечебен мехлем.

Това е едно от най-добрите средства за главоболие, болезнени мускули, стави, но също така и при синдром на карпалния тунел.

Също така, веднага успокоява раздразнената и възпалена кожа.

Ще усетите ефектите на този невероятен мехлем веднага.

Има благоприятен ефект при напукана и суха кожа, можете да го използвате и при напукани пети и ръце, обриви или ухапвания от насекоми.

Никога не съм използвала по-добро природно лекарство за стави, препоръчвам го на всички!

Необходими съставки:

1-2 шепи пресни цветове от глухарчета
зехтин или друго растително олио или свинска мас
пчелен восък
буркан

Приготвяне:

Оставете цветовете от глухарчета да изсъхнат до следващия ден, за да се отървете от всякакви насекоми.

След това ги прехвърлете в буркана и ги залейте с олио или разтопена свинска мас.

Оставете буркана да престои на слънчево място за около 5 седмици.

Разклащайте съдържанието редовно.

Накрая прецедете маслото през марля и можете да го използвате, за да направите мехлем или да го използвате веднага, за да намажете напуканата кожа или възпалени стави.

Мехлемът се прави лесно.

Загрейте леко маслото и разтворете около супена лъжица пчелен восък в него при непрекъснато разбъркване.

Втори начин:

Оставете глухарчетата отново да изсъхнат, сложете ги в тенджера, залейте ги с растително масло и след това оставете на водна баня до сгъстяване, премахнете от котлона, да престои поне за 5 часа.

След това, загрейте маслото и разтворете около супена лъжица пчелен восък при непрекъснато разбъркване.

Прецедете готовия мехлем от глухарчета в чист буркан и го оставете да се втвърди.

Можете да го използвате веднага.

Aко статията ви допада може да ни последвате и да я споделите с вашите приятели:

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Спъва ли го Халваджиян в Капките? Зрители се притесниха за Тома
Next: Стилияна Николова спечели златото в многобоя на световната купа по художествена гимнастика

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.