Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Сметките за ток скочиха чувствително – мамят ли ни от енергийните дружества?
  • Новини

Сметките за ток скочиха чувствително – мамят ли ни от енергийните дружества?

Иван Димитров Пешев януари 20, 2024
sdfvfdsbfdbdgbgfbgf.png

Високите сметки за ток през декември изненадаха потребителите. Някои от тях изразяват съмнение, че нещо не е наред и са ощетени от ЕРП дружествата. Едно от домакинствата пише, че за ноември има сметка от 300 лева за ток. Декемврийската обаче е 435 лева.

Друг потребител плащал между 90 и 110 лева, но през декември му таксували 480 лева ток

Смятат, че средната температура през месец декември е с 3.5 градуса по-ниска от тази през декември 2022 година. Това обаче трябва да донесе 4% по-висока сметка и още 3% заради по-скъпия ток от 1 юли 2023 година. Тоест между декември 2022 и 2023, при едно и също потребление разликата трябва да е 7%.

Други потребители обвиняват новите умни електромери

Чрез тях ЕРП-та можели да прехвърлят загубите към потребителите, което вдигало сметките с 6-10, дори до 20 процента. Друго съмнение е за честотата на тока, ако е под 50 херца, и напрежението, ако е по-ниско от 220 волта. Някои хора казват, че това може да вдигне сметката с 50%.

Какво каза Иван Хиновски, председател на Българския енергиен и минен форум

Според него по-високите сметки за ток се плащат от потребителите на небитовия пазар, които имат многотарифни електромери. Ако ползват енергия вечер, тогава токът е скъп и вдига сметката. За битовите потребители няма причина да имат по-високи сметки – цената на тока е регулирана и еднаква. Не се движи с тази на борсата.

Той казва, че по-ниското напрежение не увеличава сметката

Когато уредите ни работят, той казва, че те консумират мощност. Не консумират ток и напрежение. Енергията остава една и съща, дори при по-нисок напрежение. В единия случай можем да изразходим 100 единици енергия за 60 минути, в другия 100 единици енергия за 120 минути. Но количеството енергия остава 100 единици.

Той казва, че има вариант реактивна енергия да се прехвърли на битов потребител, но е категоричен, че енергото не използва това, за да прехвърля загубите си на хората.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Доц. Райкова каза какво ще стане у нас, ако 7 по Рихтер удари Истанбул
Next: Е това вече никой не го очакваше: Промяна с личните лекари за българите! Ето как ще се лекуваме

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.