Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Смразяваща прогноза за времето: Сняг и дъжд до часове, вижте къде
  • Новини

Смразяваща прогноза за времето: Сняг и дъжд до часове, вижте къде

Иван Димитров Пешев октомври 14, 2022
sqgnasngasngas.jpg

Днес облачността над страната ще се задържи предимно значителна. Ще духа умерен вятър от изток-североизток. Максималните температури ще бъдат между 16° и 21°, в София – около 16°, съобщават от НИМХ.

Атмосферното налягане ще се понижи още, но ще остане малко по-високо от средното за месеца.

Над планините облачността ще е предимно значителна, но ще е почти без валежи. Ще духа умерен вятър от изток-североизток. Максималната температура на височина 1200 метра ще е около 10°, на 2000 метра – около 5°.

Над Черноморието облачността ще е разкъсана, след обяд – предимно значителна, но ще се задържи без валежи. Ще духа умерен вятър от изток-североизток. Максималните температури ще бъдат между 17° и 19°, колкото е и температурата на морската вода. Вълнението на морето ще бъде 3 – 4 бала.

Не изпускай тези оферти:

В събота ще духа слаб, в източните райони до умерен североизточен вятър. Облачността от запад ще се разкъсва и намалява, а над Източна България ще е все още предимно значителна и на отделни места там е възможно да превали слаб дъжд.

Минималните температури ще са между 5° и 10°, а максималните – между 14° и 19°. В неделя времето ще е предимно слънчево. Сутринта на места в котловините ще е мъгливо или с ниска слоеста облачност. Дневните температури ще са с два-три градуса по-високи.


Професор Рачев също даде прогноза за следващата седмица:

. От неделя нататък времето ще става все по-топло. Това обяви в ефира на bTV климатологът проф. Георги Рачев.

Прекрасно време, златна есен, но малко по-суха от очакването, смята още той.

Той предупреди, че сутрин ще има мъгли.

„Балканите сме на принципа, че зимата се отопляваме с всичко онова, което може да гори, а това се отразява на качеството на въздуха“, категоричен е проф. Рачев.

Кондензационни следи“. Така проф. Георги Рачев обясни белите линии в небето. „Това са ледени кристалчета, замръзнали на 8-12 км, където летят съвремените самолети“ – уточни той.

„Ето, може да се сметне, че този самолет пръска много, а този малко“ – и посочи кадър на видео стената. „Седи там един пилот и натиска един бутон.“ – пошегува се още професорът.

„Ирационалното мислене е различно от ирационалната вяра. След няколко дни при – 4 градуса температура, от ауспуха на колите ще започнат да излизат отрови. Това ще бъдат малките капчици вода, които се разтварят в атмосферата.

В Лондон на Хитроу през лятото кацат 1600 самолета на ден. Тези ледени следи имат своето климатично значение, защото създават переста облачност, която повишава нормалните температури“ – даде пример синоптикът.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Чудесни новини за всички работещи: Идват помощи за вас над 150 лв
Next: ТОЧНО ДО ОВЧАР БАНЯ: Автобус падна от мост, още вадят хора от водата, броят на жертвите към момента

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.