Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Смъртта скова Карловско след потопа, душите им не издържаха. Начо умря на място. Иванка увисна на въжето
  • Новини

Смъртта скова Карловско след потопа, душите им не издържаха. Начо умря на място. Иванка увисна на въжето

Иван Димитров Пешев септември 7, 2022
smurutkaralrave.jpg

След нощта на трагедията в Карловско възрастният мъж е преспал две нощи в кметството в селото, прибрал се в дома си, но гледката, нанесена от пороя, му повлияла много зле

76-годишният. Начо е издъхнал тази сутрин от инфаркт в дома си в наводненото село Каравелово. Явно мъжът не е издържал на напрежението, тъй като къщата му е била наводнена при пороя преди няколко дни, разказаха местни хора.

След нощта на трагедията в Карловско възрастният мъж е преспал две нощи в кметството в селото, прибрал се в дома си, но гледката, нанесена от пороя, му повлияла много зле, вайкат се съседи на Начо, предава Блиц.

Мъжът е живеел сам, не е бил семеен.

Не изпускай тези оферти:

Вчера пък била намерена обесена в дома си 82-г. баба Иванка Н. Старицата е страдала от деменция, не е оставила предсмъртно писмо, живеела е с дъщеря си. Живеела е на улица, която въобще не е била засегната от стихията.

Кметицата на селото Славка Червенкова каза, че от днес имат постоянно осигурена линейка от столичната болница „Света Екатерина“. Медиците ще дежурят всеки ден в Каравелово от 7 до 20 ч.

Още за наводненията:

По предварителни данни щетите от наводненията в трите най-засегнати места в Карловско са за над 60 млн. лв. Това съобщи кметът на общината Емил Кабаиванов пред NOVA. Той обаче подчерта, че цифрата вероятно не е окончателната, тъй като няма как всички поражения да бъдат описани за няколко дни.

Повече от 340 къщи са с различна степен на увреждане. Шест от тях са напълно разрушени, а в повече от 60 е невъзможно да се живее. Обитателите на тези имоти към момента живеят при близки и приятели.

Общо 378 семейства се нуждаят от подкрепа от Агенцията за социално подпомагане. Списъците ще бъдат готови днес.

Пометени от стихията са седем мостови съоръжения и повече от 10 по-малки моста, които свързват села в региона.

Кабаиванов е категоричен, че преди бурите, отнесли къщите и инфраструктурата, реките там са били почистени.

Кабаиванов: Поне 1 година ще продължи възстановяването на селата след водното бедствие

„Ежегодно отделяме средства за почистване на тези малки рекички. А по отношение на сечта не съм експерт. Министърът на земеделието обеща заедно да отидем високо в Средна гора, за да видим до каква степен е обезлесено”, каза още кметът.

Продължава разчистването на щетите от природното бедствие, което потопи Карловско. В петия ден след наводненията над 600 доброволци се включиха с помощ към засегнатите райони. Ситуацията обаче остава критична.

Открита е и официална дарителска сметка. На номер 17 777 може да се изпрати SMS с текста „DMS KARLOVO“. До момента има събрани близо 80 000 лева. Отчет за изразходването на парите ще се публикува всяка седмица.

Кметът на село Богдан Христо Иванов каза, че всички потърпевши от стихията са настанени при роднини и приятели и към момента няма хора без покрив над главата си. „Единственото положително нещо е, че няма жертваи и пострадали“, сподели Иванов.

След рекордните 191 литра на квадратен метър дъжд: Каква е ситуацията в Карловско

Държавата ще направи всичко по силите си за пострадалите при наводненията в района на Карлово, каза служебният министър на правосъдието Крум Зарков.

Има смесица от безотговорност и беззаконие от много дълги години. Беззаконието е, че не се търсят виновни, а безотговорността касае всички, защото се отнасяме с пренебрежение към големи теми, посочи той.

Зарков заяви, че няма причина да се съмнява в изнесените данни от институциите по отношение на сечта в района.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Мрежата завря! Радев клекна и зад него се появи самата
Next: БОМБА! Деси Атанасова разкри кой ще е премиер ако ГЕРБ спечели изборите

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.