Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Снахата на Тодор Живков: Людмила не се самоуби, приятели я предадоха
  • Новини

Снахата на Тодор Живков: Людмила не се самоуби, приятели я предадоха

Иван Димитров Пешев юли 16, 2023
gfdgfhfghthg.png

Покрай скорошните годишнини от раждането и смъртта на Людмила Живкова бившата
съпруга на нейния брат Владимир – Маруся Мирчевска, вдигна завесата около мистериите,
обгърнали личността ѝ.

Людмила остава завинаги на 39, а около трагичната ѝ смърт все още има десетки въпроси,
останали без отговор. Маруся, която е била сред доверените хора на червената принцеса,
за пръв път оспорва публично версията за самоубийство на дъщерята на бившия Първи.

 

„За тези, които още се интересуват за Людмила, стигнах до заключение, че предателството
на някои нейни „приятели“ я погуби. Затова, дами и господа, особено тези от нас,
които прощаваме по седем пъти по седемдесет, да бъдем бдителни. Людмила не се
е самоубила. Това не е в нейния характер. Тя никога нямаше да ме остави сама,
без нея, по собствено свое желание. Тя знаеше, че може да разчита на мен, както
и аз на нея. Ние живеехме заедно в един дом, във вила 32.

 

Нямаше да остави и децата
си, и моето дете, което тя специално обичаше. Тя беше изключително силна духом
и физически, не е боледувала през последните три години на живота си, с изключение
на последния месец“, пише в личния си профил във фейсбук Маруся, която от години
живее в Щатите със сина си Тодор Живков-младши.

 

Заедно с Владимир Живков, който е баща на детето ѝ, изкарват само 3 години заедно.
„Най-хубавите спомени от този период са свързани с раждането на сина ми и с присъствието
на Людмила Живкова в моя живот. Тя беше от огромно значение за моето развитие
като личност, възприемах я като духовна майка и учител. Нейната загуба е една
от най-големите и непрежалими загуби в моя живот. Срещнах много хора по света,
но нито една личност не може да се сравни с нея“, допълва разказа си Маруся.

„Людмила беше абсолютно самоотвержена, честна, вярваща в доброто и красотата“,
казва бившата жена на Владко Живков и допълва, че именно дъщерята на Тато ѝ дава
кураж да се изправи на крака след зловеща катастрофа, която преживява. „Дойде
при мен в болницата да ме види, остана няколко часа, говорихме дълго. Накрая лекарите
започнаха да се безпокоят и влязоха да видят дали не се е случило нещо, защото
Людмила трябваше да бърза за прием, който даваха в нейна чест, понеже по-рано
през деня беше приета за член на Политбюро на ЦК на БКП“, откровеничи Маруся.

 

„Присъствието ѝ като дух в моя живот ми даваше сили и тогава, когато вече я нямаше,
когато времената бяха много трудни за мен“, завършва разказа си Маруся, която
се разделя драматично с бащата на сина си Владимир, с когото не поддържат връзка
от няколко десетилетия.

Покрай дружбата си с Людмила, която продължава и след скандалния ѝ развод със
сина на Тато, тя успява да се запознае и с баба Ванга, при която щерката на Живков
често се отбива. Самата Маруся също става близка с пророчицата, но не желае да
разкрива дали двете някога са коментирали странните обстоятелства около смъртта
на червената принцеса.

Людмила Живкова умира на 21 юли 1981 г. във вилата си в „Бояна“. Медицинската
експертиза тогава е категорична – мозъчен кръвоизлив. Сред народа обаче веднага
тръгват слухове, че тя „не била добре с главата“ още след катастрофата през 1973-та;

че някакъв махатма в Индия – руски шпионин, е сложил „нещо“ смъртоносно в тюрбана
ѝ; че са я отровили, защото пречи на отношенията ни със Съветския съюз, и прочее
догадки. А фактите остават скрити зад партийната „желязна завеса“. Всъщност и
до днес.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Маги Джанаварова стана майка – честито! Ето какво красиво име избра за бебчето
Next: Военен трик, с който можете да заспите навсякъде и по всяко време за 2 минути

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
  • Новата жена на баща ми е по-млада от мен. Този факт сам по себе си беше достатъчно труден за преглъщане, хапче, което засядаше в гърлото ми всеки път, щом ги видех заедно. Тя, Лилия, с нейната порцеланова кожа и очи
  • Бях в чакалнята с другите родители в детската градина на дъщеря ми. Въздухът беше гъст от познатия мирис на пастели, пластелин и леко загорял сладкиш от кухнята. Беше онзи специфичен следобед, когато есента вече натежава с влагата си
  • Телефонът иззвъня остро, прорязвайки тишината на малката му квартира. Беше Димо, шефът му. Александър вдигна, като вече предусещаше неприятния тон, който щеше да последва. В последните седмици Димо ставаше все по-раздразнителен и взискателен, сякаш някаква невидима тежест го притискаше и той прехвърляше напрежението върху малцината си подчинени.
  • Тишината в къщата се беше превърнала в жив организъм. Дишаше в ъглите, пълзеше по скъпите тапети и тежеше върху раменете ми с непоносима сила. От седмици, откакто Стефан се прибра по средата на деня с лице
  • Всичко започна с едно телефонно обаждане. Беше вторник следобед, от онези сиви, безлични следобеди, в които времето сякаш е спряло, застинало в очакване на нещо – или на буря, или на слънце
  • На тридесет и четири години съм и току-що бях преживяла най-голямата болка в живота си – спонтанен аборт. Тишината в болничната стая беше по-оглушителна от всеки шум. Белите стени сякаш се свиваха около мен
  • Искам само съпругът ми и сестра ми да са с мен по време на раждането.
  • Станах в 4 сутринта, за да направя закуска за трудолюбивия си съпруг. Поне така си мислех. Че е трудолюбив. Че е мой. Че изобщо го познавам. В онази предутринна тишина, когато светът все още спеше своя дълбок
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.