Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Соня Колтуклиева разтресе БНР: ПП ще ядат голям бой, ще има срив! Петков минава в запаса
  • Новини

Соня Колтуклиева разтресе БНР: ПП ще ядат голям бой, ще има срив! Петков минава в запаса

Иван Димитров Пешев август 21, 2022
asbaskbaskbas.jpg

„Кирил Петков минава в запаса. Той е пенсиониран. Той вече е негатив”, заяви журналистът Соня Колтуклиева в интервю за предаването „Политически НЕкоректно” на БНР.

Според нея няма как оттук нататък бившият премиер да има възходяща политическа кариера, защото „парите, бизнесите, инвестициите, които стоят зад ПП, не са ОК парите им да пропаднат”.

„С падането на правителството Петков се превърна в токсичен актив, не е интересен. ПП е бизнес проект, а не партия”.

Колтуклиева нарече казуса с „Джемкорп” „преддверие на огромна корупция”, защото „изобщо не става въпрос за меморандум, а за истински договор за 1 500 000 000 евро”, какъвто няма в историята на България.

Не изпускай тези оферти:

Тя допълни, че това е станало без мандат от правителството и без съгласуване с БНБ и службите, като така на две чужди фирми се дава цялата българска енергетика – „да си я ползват, да си я джуркат, да правят, каквото решат с нея”.

Относно реденето на листите на ПП за предстоящите избори Соня Колтуклиева отбеляза: „Какво скандално се оформя към този момент? Имало е страшна разправия заради Лена Бориславова между двете големи групи, които се опитват да законодателстват в ПП. Едната е на Кирил Петков, татко му Петко Петков, Лена Бориславова, Калина Константинова и сие. Другата е на Асен Василев, Даниел Лорер, Никола Минчев. По всичко изглежда, че Лена Бориславова няма да бъде водач, но ще бъде вероятно някъде в листите, защото отдавна Асен Василев и Даниел Лорер се възмущават, че тя е паралелен министър-председател”.

С Асен Василев като кандидат-премиер Корнелия Нинова нанесе „болезнено кроше между веждите на БСП” и това едва ли ще ѝ бъде простено, посочи още Колтуклиева.

„Корнелия Нинова показа недвусмислено, че иска да стане председател на Народното събрание. ПП обаче я унизи. Издигнаха първокласник в политиката – Никола Минчев, без никакъв политически бекграунд. Той е разнасял папки и призовки в кантората на майка си.”

По думите ѝ „БСП е запазена марка със стойност, бранд, който е скъпо струващ на пазара на марките”.

Президентът Румен Радев от държавен глава ще стане партиен лидер, смята журналистът.

„Не вярвам той да продължи с политическото инженерство и няма да създава моркови, праз и картофи, които, излизайки на пазара, да се види, че са гнили. И ще се опита да овладее БСП. Това е най-естественият път за президента Румен Радев. Аудиторията на БСП го харесва, избирателите са зад него и това не е лоша перспектива за БСП.” Сред твърдите избиратели на ГЕРБ има недоволство срещу соросоидното звено в партията, посочи Соня Колтуклиева.

„И ДПС, която изглежда като монолитна йерархична цитадела, е пробита отвътре от соросоидите”. След ГЕРБ като първа политическа сила започват големите неизвестни, каза Колтуклиева. Според нея при ПП ще има срив до 40 депутати и изобщо няма да стигнат до предишния си резултат.

„ПП ще ядат голям бой на тези избори. (…) Те имаха цялата държава в ръцете си и се оказаха несъстоятелни. ПП минаха през стъргалото на властта и се видя, че повече приказват, отколкото действат и са вторачени в собствените си бюджетни сметки, отколкото в бюджета на държавата.”

По-вероятно е да няма правителство след 2 октомври, но е вероятно и да се състави експертен кабинет с ограничен хоризонт, направи прогноза журналистът.

„По-скоро няма да има и през пролетта отиваме на нови избори”, прогнозира Колтуклиева.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Зверска катастрофа! Автомобил се вряза в мантинела край Казанлък, колата – разсечена на две
Next: Лекарят, първи помогнал на децата от катастрофата на Тракия, с шокиращи разкрития

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.