Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Соня Колтуклиева разтресе БНР: ПП ще ядат голям бой, ще има срив! Петков минава в запаса
  • Новини

Соня Колтуклиева разтресе БНР: ПП ще ядат голям бой, ще има срив! Петков минава в запаса

Иван Димитров Пешев август 21, 2022
asbaskbaskbas.jpg

„Кирил Петков минава в запаса. Той е пенсиониран. Той вече е негатив”, заяви журналистът Соня Колтуклиева в интервю за предаването „Политически НЕкоректно” на БНР.

Според нея няма как оттук нататък бившият премиер да има възходяща политическа кариера, защото „парите, бизнесите, инвестициите, които стоят зад ПП, не са ОК парите им да пропаднат”.

„С падането на правителството Петков се превърна в токсичен актив, не е интересен. ПП е бизнес проект, а не партия”.

Колтуклиева нарече казуса с „Джемкорп” „преддверие на огромна корупция”, защото „изобщо не става въпрос за меморандум, а за истински договор за 1 500 000 000 евро”, какъвто няма в историята на България.

Не изпускай тези оферти:

Тя допълни, че това е станало без мандат от правителството и без съгласуване с БНБ и службите, като така на две чужди фирми се дава цялата българска енергетика – „да си я ползват, да си я джуркат, да правят, каквото решат с нея”.

Относно реденето на листите на ПП за предстоящите избори Соня Колтуклиева отбеляза: „Какво скандално се оформя към този момент? Имало е страшна разправия заради Лена Бориславова между двете големи групи, които се опитват да законодателстват в ПП. Едната е на Кирил Петков, татко му Петко Петков, Лена Бориславова, Калина Константинова и сие. Другата е на Асен Василев, Даниел Лорер, Никола Минчев. По всичко изглежда, че Лена Бориславова няма да бъде водач, но ще бъде вероятно някъде в листите, защото отдавна Асен Василев и Даниел Лорер се възмущават, че тя е паралелен министър-председател”.

С Асен Василев като кандидат-премиер Корнелия Нинова нанесе „болезнено кроше между веждите на БСП” и това едва ли ще ѝ бъде простено, посочи още Колтуклиева.

„Корнелия Нинова показа недвусмислено, че иска да стане председател на Народното събрание. ПП обаче я унизи. Издигнаха първокласник в политиката – Никола Минчев, без никакъв политически бекграунд. Той е разнасял папки и призовки в кантората на майка си.”

По думите ѝ „БСП е запазена марка със стойност, бранд, който е скъпо струващ на пазара на марките”.

Президентът Румен Радев от държавен глава ще стане партиен лидер, смята журналистът.

„Не вярвам той да продължи с политическото инженерство и няма да създава моркови, праз и картофи, които, излизайки на пазара, да се види, че са гнили. И ще се опита да овладее БСП. Това е най-естественият път за президента Румен Радев. Аудиторията на БСП го харесва, избирателите са зад него и това не е лоша перспектива за БСП.” Сред твърдите избиратели на ГЕРБ има недоволство срещу соросоидното звено в партията, посочи Соня Колтуклиева.

„И ДПС, която изглежда като монолитна йерархична цитадела, е пробита отвътре от соросоидите”. След ГЕРБ като първа политическа сила започват големите неизвестни, каза Колтуклиева. Според нея при ПП ще има срив до 40 депутати и изобщо няма да стигнат до предишния си резултат.

„ПП ще ядат голям бой на тези избори. (…) Те имаха цялата държава в ръцете си и се оказаха несъстоятелни. ПП минаха през стъргалото на властта и се видя, че повече приказват, отколкото действат и са вторачени в собствените си бюджетни сметки, отколкото в бюджета на държавата.”

По-вероятно е да няма правителство след 2 октомври, но е вероятно и да се състави експертен кабинет с ограничен хоризонт, направи прогноза журналистът.

„По-скоро няма да има и през пролетта отиваме на нови избори”, прогнозира Колтуклиева.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Зверска катастрофа! Автомобил се вряза в мантинела край Казанлък, колата – разсечена на две
Next: Лекарят, първи помогнал на децата от катастрофата на Тракия, с шокиращи разкрития

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.