Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Софиянец 30 години се изхранва от тотото, без да е удрял джакпота
  • Новини

Софиянец 30 години се изхранва от тотото, без да е удрял джакпота

Иван Димитров Пешев август 20, 2023
safashehehe.jpg

Кирил Костов е на 70 г., някои го наричат „човека тото“, защото лотарията близо 30 години изхранва семейството му. Но не защото е ударил джакпота.

Той става първият външен контрагент на БСТ. Или казано просто – през пролетта на 1998 г. дядо Кирил отваря тото пункт „Четирилистна детелина“ в София, в който работи денонощно вече 27 години. Да, точно така – денонощно, пише bg-voice.com.

На вратата на пункта той е оставил телефонния си номер. По всяко време, дори и през нощта, когато човек го осени идеята за печалба, може да му позвъни и да пусне фиш при него.

Тайната на това да работи неуморно се крие във факта, че е намерил професията на живота си. Той е съумял да събере хобито си, удоволствията си и припечелването в едно.

Конфуций го е казал, а Кирил го потвърждава: Избери работата, която обичаш, и тогава няма да бъдеш принуден да работиш и един ден през живота си.

Човекът тото има своя концепция, на която държи – трябва не само да му е приятно на него да работи, но и на клиентите да им е хубаво да си пуснат фиша точно при него. От изписването на „джакпот“ с монети на пода до приготвянето на новогодишна баница с лотарийни късмети – по всичко личи, че това място е създадено с много любов и желание. Но всичко в живота си има цена, неговата е личното му време.

Въпреки това никога не е посмял да се откаже. Крепи го това, че работата му доставя удоволствие.

Неотлъчно до Кирил е най-верният му приятел – кучето. А как може да се казва кучето на тотаджията? Джакпот, разбира се.

Голяма част от клиентите си пускат фиш при него, защото смятат, че дядо Кирил им носи късмет. Някои дори му се доверяват толкова, че го правят и от разстояние – обаждат му се по телефона и диктуват числата си.

Той обяснява, че също пуска фишове, чака с нетърпение тегленето и се радва винаги когато някой спечели, дори и да не го познава лично. Описва себе си не просто като хазартна личност, а като „комарджия“. Най-ценното наследство, което е обещал да предаде на дъщеря си, са числата, с които играе от години.

Човекът тото досега не е ударил джакпота от лотарията, но числата в живота си е наредил добре. Казва, че най-голямата му печалба е неговият внук.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Тя разплакала детето в самолета и всички пътници застанали на нейна страна
Next: Китин на княгиня Калина разказа какво е изпила тя преди мелето на Боровец

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.