Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Спасителите на Сашко с изумителни разкрития за оцеляването му
  • Новини

Спасителите на Сашко с изумителни разкрития за оцеляването му

Иван Димитров Пешев ноември 21, 2022
asashaskhoasho.jpg

Имал е повече време, за да се придвижи в светлата част на денонощието. Не е потвърдено, че е бил видян от жени, сподели Нешев.

Запечатан ми е моментът, в който видях, че е жив и диша и моментът, когато бях сигурен, че си поема въздух. Стоях 5 секунди. Не можех да повярвам, че го виждам, че е той и до някъде се радвах, че не бях прав, че не може да оцелее в планината.

Беше избушен. Това разказа пред Нова тв Веско, който е един от спасителите на 12-годишния Александър, който изчезна в Перник на 11 ноември. 

 

Не изпускай тези оферти:

„Имал е повече време, за да се придвижи в светлата част на денонощието. Не е потвърдено, че е бил видян от жени. По-важното е, че когато приключихме работата си на терен в понеделник казахме на полицая, че ни трябва сламка и да ни даде ориентир.

До понеделник бяхме претърсили северната част, по-голяма част от южните и ги бяхме оставили като невъзможни. В светлата част на денонощието той не е имал възможност да слезе натам“, допълни Емил Нешев.

Той разкри, че именно тези склонове не са били проверени обстойно от хора, на които биха могли да разчитат. Точно тези места не са били проверени от достатъчно подготвени хора.

„Ние сме само част от хората, които взеха участие. Имаше страшно много доброволци. Това от една страна е много хубаво, но може и да е причината за изчезването на детето – може да се е уплашило и скрило“, каза още той.

Според доброволците, началото на стреса е било, когато е осъзнало, че се е загубило.

„Не беше контактен. Сам е оцелял в планината. Не се страхуваше от нас. Веско каза, че се е опитал да помогне и да стане. Когато го качихме на 2-3 пъти поиска вода. Не можеше да каже думата, но се разбрахме. Само си повдигаше главата и се отпускаше, но се опитвахме да го свалим“, разказват още.

„Извадихме термо фолия и наши дрехи, за да го увием. Не само, че не се бореше, но и се повдигаше, за да помогне“, допълни Веско.

„Детето е много по-добре. Възвръща функциите си. Бузките, ръчичките и крачетата са му розови. Пие водичка. Казва ми: „Тате, дай вода“. Трябва да го захранваме, но постепенно. Включен е на системи, защото е изтощен, както чухте от разказа на моите герои. Той вече се съвзема, но още е много уморен“, сподели бащата на Сашко.

„Аз не мога да взема нито една от версиите предвид, докато разследващите не си свършат работата. Ако моето дете е оцеляло толкова дни, той наистина е свръх човек. Не мога да си представя, че издържа толкова много. Надхвърля представите ми за възможностите си“, допълни той.

Бащата на Александър благодари искрено още веднъж на мъжете, които спасиха сина му.

„Те върнаха живота ми“, каза той.

„Исках да се включа в разговора по отношение на това, че този шум от началото и реакцията ми беше доста бърза, тъй като викнах мои приятели с високопроходими джипове.

Нещо чух от Ботьо Ботев, че един вид аз закъснявам с моята реакция. Аз викам моите приятели и те идват веднага и започваме да обхождаме всички пътища и аз леко да го викам.

Той всъщност, ако има АТВ-та, мотори и много шумни неща, би могъл да се скрие в храстите наоколо. Това не означава, че не благодаря за цялата операция, тази невиждана досега операция, която обедини България“, допълни бащата.

Източник: БЛИЦ

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: МС реши: Плащаме на домоуправител, независимо дали е фирма или съсед
Next: Кошмарно време и днес: Гответе се за много дъжд и сняг

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.