Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Спасителите на Сашко с изумителни разкрития за оцеляването му
  • Новини

Спасителите на Сашко с изумителни разкрития за оцеляването му

Иван Димитров Пешев ноември 21, 2022
asashaskhoasho.jpg

Имал е повече време, за да се придвижи в светлата част на денонощието. Не е потвърдено, че е бил видян от жени, сподели Нешев.

Запечатан ми е моментът, в който видях, че е жив и диша и моментът, когато бях сигурен, че си поема въздух. Стоях 5 секунди. Не можех да повярвам, че го виждам, че е той и до някъде се радвах, че не бях прав, че не може да оцелее в планината.

Беше избушен. Това разказа пред Нова тв Веско, който е един от спасителите на 12-годишния Александър, който изчезна в Перник на 11 ноември. 

 

Не изпускай тези оферти:

„Имал е повече време, за да се придвижи в светлата част на денонощието. Не е потвърдено, че е бил видян от жени. По-важното е, че когато приключихме работата си на терен в понеделник казахме на полицая, че ни трябва сламка и да ни даде ориентир.

До понеделник бяхме претърсили северната част, по-голяма част от южните и ги бяхме оставили като невъзможни. В светлата част на денонощието той не е имал възможност да слезе натам“, допълни Емил Нешев.

Той разкри, че именно тези склонове не са били проверени обстойно от хора, на които биха могли да разчитат. Точно тези места не са били проверени от достатъчно подготвени хора.

„Ние сме само част от хората, които взеха участие. Имаше страшно много доброволци. Това от една страна е много хубаво, но може и да е причината за изчезването на детето – може да се е уплашило и скрило“, каза още той.

Според доброволците, началото на стреса е било, когато е осъзнало, че се е загубило.

„Не беше контактен. Сам е оцелял в планината. Не се страхуваше от нас. Веско каза, че се е опитал да помогне и да стане. Когато го качихме на 2-3 пъти поиска вода. Не можеше да каже думата, но се разбрахме. Само си повдигаше главата и се отпускаше, но се опитвахме да го свалим“, разказват още.

„Извадихме термо фолия и наши дрехи, за да го увием. Не само, че не се бореше, но и се повдигаше, за да помогне“, допълни Веско.

„Детето е много по-добре. Възвръща функциите си. Бузките, ръчичките и крачетата са му розови. Пие водичка. Казва ми: „Тате, дай вода“. Трябва да го захранваме, но постепенно. Включен е на системи, защото е изтощен, както чухте от разказа на моите герои. Той вече се съвзема, но още е много уморен“, сподели бащата на Сашко.

„Аз не мога да взема нито една от версиите предвид, докато разследващите не си свършат работата. Ако моето дете е оцеляло толкова дни, той наистина е свръх човек. Не мога да си представя, че издържа толкова много. Надхвърля представите ми за възможностите си“, допълни той.

Бащата на Александър благодари искрено още веднъж на мъжете, които спасиха сина му.

„Те върнаха живота ми“, каза той.

„Исках да се включа в разговора по отношение на това, че този шум от началото и реакцията ми беше доста бърза, тъй като викнах мои приятели с високопроходими джипове.

Нещо чух от Ботьо Ботев, че един вид аз закъснявам с моята реакция. Аз викам моите приятели и те идват веднага и започваме да обхождаме всички пътища и аз леко да го викам.

Той всъщност, ако има АТВ-та, мотори и много шумни неща, би могъл да се скрие в храстите наоколо. Това не означава, че не благодаря за цялата операция, тази невиждана досега операция, която обедини България“, допълни бащата.

Източник: БЛИЦ

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: МС реши: Плащаме на домоуправител, независимо дали е фирма или съсед
Next: Кошмарно време и днес: Гответе се за много дъжд и сняг

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.