Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Спрете с този All Inclusive и върнете плажовете на хората
  • Новини

Спрете с този All Inclusive и върнете плажовете на хората

Иван Димитров Пешев юли 23, 2023
regregregrgre.jpg

Пловдивският адвокат Тодор Кръстев с размишления във фейсбук относно обслужването по българското Черноморие

Минаха повече от 30 години от промените, а българският бизнес от сферата на туризма и услугите, сякаш е застинал в началото на 80-те години на миналия век. Изумително е просто това, че не искат да се променят, а и не искат да се научат.

Всяка година, буквално всяка година, особено по Черноморието, се отчита отлив на български туристи, но не, не и не, няма земна сила, която да ги накара да променят поне пет-шест неща в дейността си и с това поне малко да се доближат до обслужването, не на Малдивите или Бахамите, а до най-обикновените и прозаични курорти в Гърция и Турция.

Да, наистина става въпрос за немного усилия, които трябва да се направят, но не искат и не искат. Например да се ликвидира отвратителното положение с паркирането. Няма как човек да почива пълноценно, когато или няма къде да си паркира колата, или ако намери, това да му струва колкото парите, които ще похарчи за детето си през цялата почивка. Паркингите са раздадени на разни момченца, които дерибействат и са превърнали това в сладък бизнес. Ами вземете им ги просто.

Второ, върнете плажовете на хората. Да, на хората. И там нещата са отвратителни. Всички са раздадени на концесия на някакви тъмни субекти, които се държат с плажуващите като служители на колекторска фирма.

Та, вземете ги, какво толкова. Направете като в Гърция – чадъри и шезлонги да се ползват срещу консумация. И няма да загубите, ще спечелите.

Трето, спрете с този отвратителен All Inclusive по хотелите. Или го направете наистина добър, или наистина го махнете.

Не може кюфтетата, които си консумирал на обед, да разбереш, че са се превърнали в супа топчета вечерта.

Четвърто, плащайте както трябва на хората си, по дяволите. Няма как да задържите персонал и да го развивате, като им давате пари колкото да преживеят.

И не на последно място – променете си манталитета. Разбирането ден година храни, не е работещо.

Научете се да мислите в перспектива, направете хората си не просто клиенти, а гости, приятели. Лигавете ги, обгрижвайте ги, накарайте ги да се почувстват специални и те задължително ще се върнат. Не знам защо всичко това им се вижда толкова трудно на нашите хотелиери и заетите в туристическия бизнес.


Източник: plovdiv24

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Легендарната лечителка Лидия Сурина: 3 капки йод на ден за желязно здраве
Next: Синът на Емил Димитров: Не съм съгласен да местят тленните останки на татко

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.