Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Става страшно в моловете! Бой! Пуснаха по 6 лева
  • Новини

Става страшно в моловете! Бой! Пуснаха по 6 лева

Иван Димитров Пешев септември 7, 2022
gkaskgaskgkas.jpg

Пиксабей, архив

Сезонното намаление тази година е напът да завърши с батални сцени в моловете.

Хората търсят да купят стока на промоция, заради инфлацията.

Почти до бой се стига в моловете за маркови дрехи по 6 лв. Ударни намаления от над 70 процента са обявили магазините, а хората пазаруват като за последно, предава „Телеграф“.

Не изпускай тези оферти:

С отстъпка се продават не само бански и чехли, които вече не са актуални за сезона, а и есенна конфекция. Сред най-купуваните са блузи, намалени от 18 на 6 лв., като вече почти не са останали размери.

Опашки

„Рекордните намаления определено увеличиха клиентите. Пред пробните се вият опашки, хората трябва да чакат, за да облекат това, което искат да купят. Най-голяма е навалицата в часовия интервал между 18 и 19 часа вечерта“, коментираха търговци.

Вървежна в момента е сезонната конфекция. Рокли може да намерите за 18 лв., намалени от 50 лв., а дънките са 13 лв., вместо 46 лв. Топли суитшърти, подходящи и за есента, и за зимата, има за 8 лв., като предишната им цена е била 40 лв.

Панталони има за 18 лв., вместо за 85 лв. Заради големите разпродажби номерациите на дрехите са ограничени. Заради това продавачите съветват първо да проверите онлайн дали съответният номер и модел е наличен в магазина, от който сте решили да го купите.

Ваучери

Някои търговци предлагат ваучери при покупка над определена сума. Сред предложенията е ваучер за 20 лв., ако напазарувате дрехи за над 140 лв. Други предлагат 20 процента намаление на всички детски стоки. „Това е второто и най-голямо намаление на артикулите ни от август до момента“, уточниха търговците. В повечето магазини отстъпките важат до 21 септември.

Палта

Хората започнаха да се подготвят и за студените дни. В момента е голям интересът към кожените якета и палта, особено в магазините по морето. Летовниците предпочитат да се снабдят с кожена връхна дреха, докато са на почивка, защото някои магазини предлагат специални намаления. Най-голям интерес има към дамските къси кожени якета, които в момента могат да се намерят за 200 или 180 лв., намалени от 300 лв.

Кожен елек с яка от лисица е намален от 800 лв. на 200 лв. Меки кожуси от естествен косъм може да се купят за 900 лв., намалени от 1000 лв., а кожените чанти, които преди са били близо стотачка, сега са по 50 лв.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: От днес нови обезщетения за безработица. Ако днес ви уволнят ще получавите сумата от
Next: Мрежата завря! Радев клекна и зад него се появи самата

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.