Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Стилиян Петров и жена му живеят в лукс за милиони, домът им е като от корица на списание
  • Новини

Стилиян Петров и жена му живеят в лукс за милиони, домът им е като от корица на списание

Иван Димитров Пешев февруари 2, 2024
sdfvkdsfkvfdkbfgbgfbfg.png

В луксозен дом като от списанията живее Стилиян Петров заедно със семейството си във Великобритания, видя ексклузивно „Галерия“

Просторният апартамент от над 300 квадрата е обзаведен по последен писък на интериорния дизайн лично от съпругата на Стенли – Паулина.

Малцина знаят, че половинката на футболната легенда всъщност е завършила Интериорен дизайн и отдавна мечтае да отвори собствена фирма. Покрай коварното заболяване на Стенли тя загърби своята мечта и изцяло се отдаде на съпруга си. Сега, когато този тъмен период е вече в миналото, Паулина реализира идеята си.

„Paulina Petrov“ ще се казва студиото на футболната съпруга, базирано в Обединеното кралство, научи първа „Галерия“.

Сайтът е почти готов, а Паулина е превърнала дома си в своеобразен шоурум. В рекламната страница на студиото е пълно със снимки от модерното жилище на Стилиян и съпругата му. Като почитател на скандинавския стил, Паулина залага на пастелните тонове, а качеството на материите е на първо място.

Според запознати само за осветителните тела в дома си дизайнерката е хвърлила над 50 000 паунда. Първокласните материали, които използва за меката мебел, пък са толкова скъпи, че таргет групата й е ориентирана основно към руските олигарси в Кралството.

Всъщност, дали Паулина ще има поръчки и бизнесът й ще процъфти, не е толкова важно за семейството.

Проектът е по-скоро хоби за футболната съпруга и не разчитат финансово на него. Вложената сума, която наистина е значителна, не се губи, тъй като обзавеждането в крайна сметка си остава за семейството. Паулина споделила пред приятелки, че дори и без интериорното студио, пак е щяла да обзаведе дома си толкова луксозно, защото може да си го позволи.

Като капитан на „Астън вила“ Стилиян Петров взимаше заплата от 3,5 милиона паунда годишно, така че парите никога не са били проблем за семейството му.

„През добро и зло, през здраве и болест, ти си моят номер 1, моето богатство и любов, моето всичко“ – с тези думи легендата се обърна към съпругата си по случай 18-ата годишнина от брака им.

Пожелаваме им да се радват дълги години на прекрасния си дом и да живеят в разбирателство и любов.


Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Прозорците вече ги мия бързо, без да остават ивици, само добавям нещо малко към разтвора
Next: Живеем със 140 лева на месец, нямаме ток и телевизия, но се обичаме много!

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.