Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Столичанин изригна гневно: Пълно е с Нотариуси, за които закони и правила не важат
  • Новини

Столичанин изригна гневно: Пълно е с Нотариуси, за които закони и правила не важат

Иван Димитров Пешев февруари 18, 2024
sdvsfdkvksdfbkfgbkfgbg.png

Паркиране с часове на пешеходна зона на пъпа на София.

„Паяци“, „скоби“ и полицаи подминаваха с часове този Джип. Това пише в социалните мрежи възмутил се от гледката софиянец, цитиран от Sofia24.bg.

Той изтъква следното: „Опитайте се да спрете на аварийни в някоя квартална пряка, за да си вземете детето от детската градина! Веднага ще ви вдигне паяк.

„Навсякъде е пълно с ‘Нотариуси“, за които закони и правила не важат“, пише още мъжът, който се е отзовал в близост до ЦУМ и се е натъкнал на поредния.

Бившият главен прокурор Иван Гешев е посещавал клуба на Мартин Божанов, по прякор Нотариуса. Това са обявили свидетели по делото срещу престъпната група на Божанов, което се води в Софийската градска прокуратура, стана ясно в събота.  Дали това е вярно обаче тепърва ще се изяснява от държавното обвинение.

По делото били разпитани десетки свидетели, като разпитите се провеждали изключително интензивно от тримата наблюдаващи прокурори. След тези разпитани хора, между които имало съдии, прокурори и дори прокурорски помощник, имало такива, които казали, че бившият главен прокурор е ходил в SS club. Бившата жена на Божанов – Адриана, която се е развела с него през 2017 г. и от тогава били в лют конфликт за семейното имущество, твърдяла същото.

 

Самото дело срещу Божанов започва всъщност по сигнал на бившата му съпруга през 2022 г., подаден в ГДБОП.

Според свидетелите посещенията на Гешев в клуба били по времето, когато бил начело на спецпрокуратурата и приключили с избирането му за главен прокурор. Всичко това обаче засега остава в сферата на твърденията.

Преди време от Софийската градска прокуратура уточниха, че само по себе си посещението в едно заведение не е нарушение на закона. Изяснява се и дали други магистрати са ходили в клуба на Божанов, както и дали има такива, които са опъвали чадър над престъпната му дейност.

Правосъдният министър Атанас Славов вече обяви, че ще инициира дисциплинарни производство спрямо съдии и прокурори, посетители на заведението.

Предстои разследването да установи и от кога до кога е функционирал клубът, тъй като и в тази посока информацията е противоречива. Според някои заведението, което се намира в кв. „Гео Милев“ престанало да съществува със закриването на спецправосъдието, а според Николай Стайков от Антикорупционния фонд то работело буквално дни преди убийството на Божанов в началото на февруари.

Междувременно от дневния ред на Прокурорската колегия на ВСС става ясно, че на 21 февруари ще бъде образувана нова дисциплинарка срещу бившата шефка на Софийската районна прокуратура Невена Зартова заради Нотариуса. Самата Зартова обяви, че официално се познава с него от 2005 г. Тя вече има едно дисциплинарно производство от м.г., когато и.ф. главен прокурор Борислав Сарафов й поиска оставката. То беше за цялостната й работа като административен ръководител.

По другия паралелен сюжет за лобизъм в съдебната система, но свързан с кръга около бившия следовател Петьо Петров-Пепи Еврото, наречен на името на друго несъществуващо заведение Осемте джуджета, предстои внасяне на обвинителен акт срещу прокурора от СРП Константин Сулев. Той е обвинен за това, че неправомерно е повдигнал обвинение на Пепи Еврото и доверения му човек Кристиян Христов за принуда чрез събиране на специални разузнавателни средства.

Петьо Петров,  бившата му жена Любена Павлова и прокурорът Делян Деянов имат обвинение по друго дело. То е за асансьорния завод на баща и син Илия и Явор Златанови и иззетите и после върнати златни монети. Според разследване на Антикорупционния фонд златните монети вместо при Златанови, отишли в багажника на джипа на Любена Павлова.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: БАН ни удари теслата за еврото! Тежка прогноза
Next: Лоши новини от НОИ за хиляди: Ще връщат пари от болнични, майчинство, обезщетения, пенсии

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.