Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Странна мистерия от Хеопсовата пирамида е разбулена 6 века по-късно
  • Новини

Странна мистерия от Хеопсовата пирамида е разбулена 6 века по-късно

Иван Димитров Пешев юни 10, 2023
heopsssodkasksarsar.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Един надпис на Хеопсовата пирамида, който отдавна вече е заличен, повече от 600 г. е предизвикателство за изследователи, историци, археолози. Писан е около II век от Теренция, която излива мъката по брат си Децим Теренций Генциан, починал ненавършил 30 г.

Сестрата споменава, че брат бил жрец, спътник на Траян, цензор и консул. Този надпис е открит през 1333 г. от Вилхелм фон Болдензеле, немски благородник, прекарал част от живота си като доминикански монах и пътешественик.
Снахата на Ванга д-р Здравка Методиева: Тодор Живков я направи „завод без комин“

Оттогава започва и издирването на повече информация за Генциан – един от най-талантливите римски пълководци. Тук-там през годините се появяват откъслечни сведения за него, но истинското откритие, което дава пълнота за живота му, е направено от археолозите, водени от доц. д-р Людмил Вагалински при разкопките на античния град Хераклея Синтика в местността Рупите до храма на Ванга.

Открита е каменна плоча с 19 реда текст

Епиграфът д-р Николай Шаранков от СУ “Св. Климент Охридски” разчита изключително ценния надпис.

“Той е от световно значение и касае историята на Римската империя. Разбираме цялата биография и кариера на Генциан с точна хронология и в забележителни детайли, което се търси от 600 г.

Личността му досега беше забулена в догадки”, казва доц. д-р Людмил Вагалински и признава, че тази плоча, открита на централния площад на Хераклея Синтика, е негов фаворит на разкопките. Другият му любим артефакт е майсторски изваяната женска глава от I век преди Христа.

Но най-ценното от работа на терен вече 15 г. е придобитата информация за съществуването на древния град, съществувал от IV в. пр. Хр. до VI в. Бил основан от Филип II (бащата на Александър Велики) в периода 356-339 г. пр. Хр. През 340 г. пр н.е. младият Александър тръгва оттам на първия си военен поход – срещу медите, които обитават другия бряг на днешната Струма.

Македоните са смятали, че са наследници на Херакъл, и затова са нарекли града Хераклея Стримонска (на Струма), но при римляните е възприето името Хераклея Синтика (на синтите).

Филип II провеждал политика за укрепване на древната македонска държава, създавайки нови селища със смесено население. Хераклея е обитавана от тракийските племена меди и синти, македони, гърци и др. по-малки групи заселници.

Разцветът на града продължил до 388 г., когато бил разтърсен от силно земетресение и бил залят от голяма приливна вълна от река Струмешница. През 425 г. градът бил разтърсен от друго земетресение с приливна вълна.

След двата труса голяма част от населението се преселило в Партикополис, днешен Сандански. От 2007 г. започват археологически разкопки под ръководството на доц. Вагалински на единствения древен град в долината на Средна Струма, чийто живот през Античността може да се проследи без прекъсване.

Населен първо от македони през IV век пр. Хр., после попада в границите на римската държава, а днес там са открити запазени следи от траки, македони, елини, римляни, келти и илири. Може да се видят площад, търговска улица, занаятчийски и жилищен квартал, работилница за театрални маски, съдебна и търговска палата.

Там е и светилището на богинята на бързото възмездие Немезида, което е било поругано и богинята си отмъстила със страшното земетресение. Десетките предмети, намерени на място, вече са експонирани в новата сграда на музея в Петрич.

Безспорно най-голям интерес предизвиква римска мраморна статуя с размер, по-голям от човешки ръст, или т.нар. тогатус, датиран от I до средата на II век сл. Хр. Статуята е без глава, защото шията и ръцете се чупят при земетресение. Женската мраморна статуя също е сред атрактивните находки.

Най-вероятно е на жрица, защото има наметка от кожа. Мъжкият мраморен торс пък вероятно е на Аполон, предполагат археолозите. Изображение на бога на изобилието и възкресението Серапис се вижда на добре запазена теракотена фигурка, а това на Александър Велики се разкри при почистването на фрагмент от глазирана купа.

Мраморната статуя на богинята Нике не е изцяло запазена, но се виждат крилата на гърба. “Най-важното обаче са намерените надписи при разкопките на форума, които д-р Николай Шаранков разчете. Те дават богата информация, която по археологически път трудно бихме получили.

Важно е и за туристите, защото те искат не само да видят артефактите, но и да научат историята на града”, обяснява доц. Вагалински. Интересен е надписът в чест на римския император Тиберий от трима агораноми на Хераклея Синтика. Те са отговаряли за търговията – цени, качество и количество на стоките, изправност на теглилките.

От надписа става ясно, че в града има специален пункт с еталони и за контрол. Надпис от III в. представлява списък на 28 младежи, приети в местната ефебска организация – система за спортно и военно обучение на младежите. Желаещите да преминат ефебско обучение се явявали пред специална комисия, а одобряваните полагали клетва.

В списъка има тракийски, гръцки и римски имена, показващи пъстрото население. “Тази година няма да правим планирани археологически разкопки, защото обектът има нужда от консервация и поддръжка, ще го оставим да си почине от археолози. Общината спечели проект за консервация, но има забавяне в изпълнението.

Имаме и проблем с два терена, които са частна собственост. Срещаме разбиране от някои от собствениците, с други възникна напрежение. Не е лесно да бъдат откупени или отчуждени”, обясни ръководителят на разкопките.

В същото време община Петрич преди 2 г. спечели проект за реставрация, консервация, опазване, популяризиране и развитие на Хераклея Синтика за 8 млн. лв., но изпълнението му се бави заради тежки процедури, които РИОСВ-Благоевград, изисква.

“Има опасност да изгубим финансирането, защото срокът за изпълнение е краят на 2023 г. Засега ни разрешават само консервация, но само при една изпълнена част ще изгубим финансирането”, казва кметът на Петрич Димитър Бръчков.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Сварих банан с кората, изпих течността и на сутринта не повярвах на очите си
Next: Изненада на имотния пазар, всички бързат да си купят точно такъв имот

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.