Представителят на гражданско движение „Агора“ отец Дионисий публикува видео, заснето пред сградата на Министерството на вътрешните работи, видя ПИК.
В клипа Дионисий разкрива, че в МВР е получен сигнал за покушение над него, чиято цел е била той да бъде изолиран у дома си, както гласят разпоредбите при такива случаи.
Сигналът за покушението е подаден на 23 септември. След получаването от МВР предприемат действия и изолират за над 90 часа отецът в дома му.
Към момента тече разследване от 3-то РПУ в София, тъй като от 112 са установили, че телефонът, от който е извършено обаждането, е регистриран в техния район на правоохранително обслужване. Лицето, което е отправило смъртната заплаха, е вече изяснено от снети записи и се води досъдебно производство.
Не изпускай тези оферти:
„Акцията на ул. „Чаталджа“ означава, че тези, които са искали да си остана вкъщи и да не се появя, защото има избори на 2 октомври, това няма да стане. Борбата продължава. Няма да позволим на тези, които са измамници и изменници, да се докопат отново до властта/ Нямат място в публичното пространство“, коментира отец Дионисий.
Още криминални новини:
– Г-н Ботев, защо смятате, че случаят с убийството на Андрей Луканов не е приключен и делото не е затворено?
– От процесуална гледна точка някои считат, че делото е затворено. Но по процеса институциите могат да направят много неща, за да се поправи една неправда. Аз съм казвал винаги, че това дело е престъпление срещу държавността в България, престъпление срещу правната система на България. Аз не съм политик, политиката никога не ме е интересувала и не търся в това някакви политически аспекти. Казвам, че делото може да се възобнови процесуално, съобразно изискванията на закона, ако има правда, добра воля, добри хора – професионалисти, които да мислят държавнически.
– Сигурно през годините е имало много причини, за да се стигне до оправдателни присъди по това дело…
– Никакви причини няма, причините бяха измислени от различни хора, да не кажа по-силна дума, под влияние на определени политически сили. Запознат съм напълно с всички детайли и проблеми на ситуацията, но ще ви кажа така – дори и най-силната бизнес и престъпна групировка не би могла да си реши проблемите и да изкриви правото, ако не ползва съответните хора на държавно ниво.
– Може ли накратко да припомним на читателите как стигнахте до разкриването на „украинската връзка“ в убийството на Луканов?
– Това беше един много сложен, тежък, значим случай на убийство на бивш държавен ръководител със силни лидерски позиции в управляващата тогава партия. Работило се е по всеки един сигнал. И най-малкото, което е пристигало при нас, се отработваше. Още в първите дни беше създаден щаб, ръководен от един от секретарите на МВР, в който влизаха представители на всички специални служби. Оперативни работници от цялата страна бяха ангажирани по отношение на сигнали, изясняване на конкретни лица, детайли т.н. Още на първия, втория ден вече бяха напълно ясни противоречията на Луканов и Румен Спасов, антагонизма на групировката „Орион“ и на крилото в БСП, което се представляваше от Луканов. Тогава съвсем официално Спасов беше призован и даде показания пред Коста Богацевски – един от корифеите на следствената работа. Пред него Спасов каза така, зная го наизуст: „Аз не мога да не се радвам, че Луканов е мъртъв, защото противоречията между нас бяха още от деца и продължаваха досега. Но не аз съм го убил“. Спасов смяташе, че Луканов е виновен за смъртта на баща му, който почина под домашен арест един месец, след като срещу него започна делото за лагерите. От друга страна Румен Спасов беше усетил, че Луканов достига информация за престъпната дейност на негова групировка, която беше близка до властта. Да ви дам пример – ние работехме и по друго противоречие – между Луканов и Илия Павлов. На 20 септември – 12 дни преди убийство, в Москва, на заседание на компанията „Топ енерджи“ Луканов е изваден от Борда на директорите и на негово място е сложен Илия Павлов. Тогава Луканов казва на Павлов нещо от рода на: „Ти ли бе, хлапе, мислиш, че ще ме изместиш!“ Проверяхме дълго време тези отношения, връзки, контакти… Разпитван беше Илия Павлов, докато категорично установим, че той няма нищо общо с убийството на Луканов. Но освен тези теории, ние имахме и материална, реална следа – оръжието, за което още на вечерта след намирането му знаехме, че с този пистолет е застрелян украинският гражданин Сергей Шанин. По това убийство вече беше работено добре от моите колеги от отдела в СДВР, които ръководех преди това. Имаха вече данни и насоки за взаимоотношенията в тази общност на чужденци у нас и в Украйна, довели до смъртта на Шанин.
– Но каква е ролята на „Орион“?
– За първи път името „Орион“ се споменава от Стефан Продев, който тогава е депутат и излиза на трибуната в парламента и започва да говори за мръсни сделки покрай приватизацията на „Дума“, в която е замесен Николайчо Кривошиев, приближен на Румен Спасов. Към момента в обществото вече имаше редица данни за дейността на тази групировка и влиянието ѝ върху определени политически процеси и личности. През февруари 1997 г. се получи сигнал от Варна. Той бе, че един редовните клиенти в заведение в квартал „Траката“, руснак на име Султан, някакъв бродяга, пройдоха и пияница, разказал, че му предложили да убие Луканов. Той не знаел кой е Луканов, но предложението дошло от българина Петко – шофьор на зърнен търговец от Монтана, който имал офис там, в „Траката“. Това е станало в началото на септември 1996 г. Казах, че ние проверявахме всякакви сигнали, започнахме проверка и по този. Открихме Петко в Монтана, той се бил скарал с шефа, някой си Райко Петров и си заминал от Варна. Изпратих при него оперативен работник – един от най-опитните ми хора. Той пристига привечер, говори цяла нощ с Петко и на сутринта ми се обажда: „Шефе, това момче говори истината“. Заминавам на минутата в Монтана и Петко и на мен ми разказва, че наистина е предлагал на руснака Султан да убие Луканов, защото така е поръчал шефът му Райко Петров. Петко му е бил много доверен човек. Оставяли го да пази на терасата в офиса, когато там идвала някоя си Катя от Добрич и чувал разговорите й с Райко Петров, че поръчката е дадена още преди няколко месеца – април-май, но много се бави, затова трябва да търсят други изпълнители. Дошъл веднъж и Николайчо Кривошиев. Говорели си, че ако не стане онова, което са поръчали, в Добрич Катя се познава с двама чеченци Паха и Вова, може те да свършат работата. Ако някой те лъже, ще го хванеш, а момчето не лъжеше. Вземаме мерки да не се разчуе, че Петко е в контакт с нас, защото ще го убият. От този момент аз поех отговорност за него и го закарах при приятели в една вила във Варненско, крихме го там около10 месеца, докато ние работим. Оказа се, че бродягата Султан го няма, него го търсихме месец-два, докато го намерим пак във Варненско. Руснакът каза: „Да, Петко ми предложи да убия някой си Луканов. Аз веднага се съгласих, ама не да го убивам, ами да ми направят паспорт, както ми обещаха, да мога да се прибера в Русия, защото съм нелегален. Отидох в едно ателие, направих си снимки за паспорта и ги дадох на Петко“. Ние проверяваме, вярно е – Султан е бил в ателието, там пазят негативите от датата, на която са го снимали. Намерихме Катя, намерихме чеченците Паха и Вова, тях уличихме ги за един грабеж, че са задигнали с насилие една печатарска машина за 150 000 долара. Започваме да следим Райко Петров и аз станах зърнен бос по морето, както ми се смееха колегите. Проследяваме, фиксираме и документираме сделките му – всичко, с което се занимава. И покрай Райко Петров, засичаме и Бойко Рашков.
– Нека да припомним, че по онова време Бойко Рашков беше шеф на Националната следствена служба…
– Точно така. Ние работехме със следователите Богдан Карайотов – вече е покойник, и Олег Янев, но нищо не излизаше от нашия кръг, всичко беше изключително секретно, те бяха много перфектни хора, знаеха, че това са работни моменти и не са докладвали на началника им. Оказа се, че тъстът на Бойко Рашков – бащата на съпругата му, е бил кмет на едно варненско село и дал на Райко Петров един бивш пионерски лагер от 10 декара площ на брега на морето на Шкорпиловци. Когато на тъста му свърши мандатът, Райко Петров го назначи за управител на лагера. Петров станал приятел с Рашков, ние ги следяхме и в процеса на работата фиксирахме редица противозаконни действия. Но за нас важният беше Райко Петров и да се документират негови конкретни престъпления. Една година работа от 1997 докъм средата на 1998 г. и при тая мащабна работа Бойко Рашков никога не е усетил, че ние го следим и го подслушваме. А Рашков, когато беше свободен събота и неделя, винаги пристигаше в региона, Райко Петров му беше като паж. Но заявявам – никой не е искал да слага капан за Бойко Рашков, да се опитва да го злепоставя –такова нещо не е имало.
– Как се стигна до задържането на Райко Петров?
– Към онзи момент – 1998 г., това беше най-реалната следа по случая „Луканов“, която имахме. Знаехме откъде идва поръчката, защото Райко Петров е човекът на „Орион“, който се занимава със зърнените им сделки, документни измами, износ на жито и т.н. За всичко докладваше на Румен Спасов. Реших, че сме събрали достатъчно информация, ще се стигне до реализация и се обадих на Богдан Карайотов да дойде във Варна. Двамата обсъдихме ситуацията и стигнахме до заключението, че е събрана богата оперативна информация за престъпна дейност на Райко Петров и може да се пристъпи към реализация. Но все още по моя преценка от психологическа гледна точка реалната информация не можеше да се свърже Петров с убийството на Луканов. Реших да се направи една психологическа игра, за да се потвърди истинността на цялостната работа по случая. Пратих Петко в дома на Райко Петров под пълен контрол със СРС-та, разрешени от съда с цел да постави въпроси, свързани с Луканов. На срещата Петко заяви: „Знам, че ме търсите. Знам, че искате да ме убиете. Затова се крия. Не ме интересуват вашите работи. Поставям ти условие да ми направите фалшив паспорт, за да се махна от България. Давам ти срок 3 дни. Ако не го изпълниш, отивам в полицията и разказвам как ми поръча убийството на Луканов“. Петко си тръгна, Райко не отрони нито дума, не реагира по никакъв начин. 10 минути след това по контролирания от нас телефон се обади Бойко Рашков, защото имат уговорка да вървят на лов. Райко му отказва под предлог, че е болен. Нали си представяте как ще реагирате, ако при вас дойде някой и ви каже, че сте убиец, ще му викате: „Какво говориш, какви са тези глупости? Марш оттук!“, а Райко млъкна. Нещо повече – обажда му се директорът на националното следствие, той и на него не казва: „Тук един се опитва да ме шантажира“, а му казва: „Болен съм“. Пуснах този запис на Карайотов, заведох го при Петко и той му направи един официален процесуален разпит по всички правила. Три часа – от А до Я. После Карайотов се обади на Рашков: „Шефе, с Ботьо сме във Варна, правим една реализация, искам да ти докладвам“. „Няма проблеми“, казва Рашков и си уредихме среща на другата вечер в 9 часа в едно ресторантче на Галата. Събираме се там тримата, угасна токът, донесоха свещи. Карайотов казва: „Ботьо работи по един обект по убийството на Луканов, днес разпитах един свидетел официално, вземи и прочети протокола“. Рашков взе да го чете и вика: „Ха, аз този го познавам, той е мошеник“. Като свърши каза: „Работата е много сериозна“. Аз свалих всички карти и казвам: „Човекът е тук, да четеш протокол е едно, друго е да водиш живия разговор. Предлагам ти утре да те заведа, да говориш с него, както направи Боби.“ На другия ден, беше събота – среща на Бойко Рашков с Петко, ние с Богдан сме там, говориха 3-4 часа. Накрай Рашков каза: „В понеделник в 9 часа кабинета ми – Боби, Ботьо, Олег, да решаваме какво да правим.“ Събрахме се в понеделник, Рашков каза на Олег да отиде в прокуратурата да вземе заповед за задържане на Райко Петров и протоколи за обиск на обектите – къщите му, офисите му и т.н. Боби да подготви килията в ареста, а Ботьо със заповедта и протоколите да заминава за Варна да го задържи.
– Значи Бойко Рашков е постъпил принципно, независимо че става дума за негов приятел?
– Да, аз говоря обективно, това беше истината, той подходи професионално. Но по-късно си дадох сметка, че той през тази година, докато ходи на лов, яде и пие със своя приятел, не може да не е знаел за противоречията между Луканов и Румен Спасов, да не е знаел, че основната подозрение за убийството е към орионци и че Райко Петров е близък човек на Спасов, че е в зърнената афера, върши стопански престъпления и т.н.
– Кога се промени отношението на Рашков?
– Когато взе връх неговият егоцентризъм. Минаха месец-два и Олег Янев ми каза: „Шефът се обърна срещу нас“. Журналисти се бяха докопали до връзките на Райко Петров с Бойко Рашков и писаха, че са свързани. Той бе засегнат и не можа да го преглътне. Ако той беше нормален човек, да си замълчи, всичкото чудо щеше да мине за 3 дни. А той подскочи. Почна да извежда Райко Петров да си го разпитва в кабинета, без да казва на Карайотов и на Янев. Бяхме установили един свидетел от Габровско, където Рашков и Райко Петров ходили на нощен лов точно в дните около убийството на Луканов и беше важно да изясняваме алибито но Петров. С Олег Янев бяхме там официално за разпит на този свидетел. И после този човек се обадил на Янев, че след нас е идвал Бойко Рашков да пита идвали ли сме и какви са ни били въпросите. Мина време, през 1999 г. ние вече разработихме другата група, в нея бяха вече реалните извършители. Райко Петров мина на заден план, защото през него е била алтернативната поръчка, понеже първата група се е бавела от април до октомври и те през септември започнали да търсят други руснаци, чеченци и т.н. Но пък тази следа ни потвърди със сигурност, че поръчката идва от „Орион“ и Румен Спасов. Дори не съм се интересувал кога пуснаха Райко Петров от ареста, но Бойко Рашков реши, че всичко е било насочено лично срещу него, влезе в конфликт и започна да саботира работата на собствените си колеги Карайотов и Янев, с които вече работехме по т.нар. руската или украинската връзка.
– Какво точно направи той като шеф на следствието?
– Той подкрепи цялата измислена открай-докрай теза за насилието, за Къщата на ужасите в Копривщица и подобни твърдения. Той провокира да се появи тази теза за насилието. През цялото това време никой от задържаните не се е оплаквал. Ние имахме протоколи от разпити и очни ставки, от които се вижда, че участват съвсем доброволно. Къщата в Копривщица беше оборудвана със специална записваща техника, там идваха различни хора от службата ДОТИ да записват, никой от тях не е потвърдил, че е имало насилие. Една минута не е имало без запис, но тези записи не бяха приети по делото. Юри Ленев има 30-40 протокола за разпит, които всичко си разказва как е взел парите от поръчителя Ангел Василев от „Колонел“, как ги носил и т.н. Майката Дацка Ленева е извикана от Рашков и пред него тя пише молба, че синът й е пребит. Рашков праща молбата в Градска прокуратура и оттам отива във Военна прокуратура. Той много добре знае, че никой не е пипан с пръст, но вика съдебен лекар на Ленев да му правят съдебно-медицинска експертиза. При задържането на Ленев той не е искал да влезе в колата и четирима полицаи го вкарали насила. Срещу тях започва дело на Военна прокуратура, което трае 8 години и всичките до един са оправдани, защото няма никакво насилие. За насилие в къщата в Копривщица изобщо не е водено дело срещу никого. Има и още един много интересен факт. Рашков не беше викан на първа инстанция като свидетел, но се явява на втора инстанция пред Софийския апелативен съд и заявява, че са изчезнали 6 тома от делото, в които има важни материали. И питам аз защо съдията от състава Галина Тонева, която съобщава този факт, не е уведомила прокуратурата, за да образува дело? Питам също Бойко Рашков кога е научил за изчезването на тези важни 6 тома и какво направи, за да назначи вътрешно разследване, за да се установи виновният за изчезването на материалите? Това е една хвърлена димка и нищо повече.
– През тези години вие виждали ли сте се с Рашков?
– Не и не е имало повод. Аз го познавам много отдавна, още като следовател от Трето РПУ. Той винаги е искал да стигне до върха и да е началник. Той беше шеф на следствието, когато се работеше по най-голямото дело за убийството на Луканов, но той се обърна срещу колегите, за да задоволи от една страна егото си, а от друга – интересите на определени политически кръгове, които искаха делото да се провали. Имам визия и убеждение, че ако човек е почтен в живота, остава си такъв до гроб. Но ако веднъж си подходил нечестно, подло, преследвайки користни цели – то оставаш такъв за цял живот.