Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Страхотна игра направиха тандемът Стефка Попова – създател е на платформата ДАРИ КРЪВ и доктор Мирослав Ненков
  • Новини

Страхотна игра направиха тандемът Стефка Попова – създател е на платформата ДАРИ КРЪВ и доктор Мирослав Ненков

Иван Димитров Пешев юли 18, 2023
uwmrwriasrowkww.png

Страхотна игра направиха тандемът Стефка Попова – създател е на платформата „Дари кръв“ (БОДК ) и основател и председател на българската организация за доброволно кръводаряване и доктор Мирослав Ненков – анестезиолог.

Доктор Ненков е и бивш министър на здравеопазването, експерт в областта на донорството и познат от радиоефира.

Двойката направи всичко възможно да спечели по-голяма сума и да помогне платформата „Дари кръв“.

Двамата с общи усилия и знания отвориха въпрос за 30 000 лв. Водещ на изданието беше Златимир Йочев, заместващ титуляра Михаил Билалов.

На въпрос за 1000 лева им се падна:

„Как се нарича звездата, по която човек в Северното полукълбо може да намери Север?“

Д-р Ненков безпогрешно се ориентира към полярната звезда.

На въпрос за 1500 лева им се падна:

„Какъв цвят са паспортите за домашни любимци по европейски образец?“

Тук те използваха първи жокер.

Публиката ги насочи към верния отговор „Сини“

Сравнително лесен въпрос се падна после:

„Кой е адвокат на дявола във филма „Адвокат на дявола“?

Те отговориха правилно Киану Рийвс.

За 3000 лева им се падна въпрос: Използване на кой прибор се е смятало в миналото за кощунство и лоши обноски?

„Много як въпрос“, отбеляза д-р Ненков.

Тук те използваха жокер 50 на 50.

Правилно отгатнаха верния отговор – „вилица“.

Последва далеч по-сложен въпрос:

Кой владетел дава награда за евтин заместител на маслото, което води до създаване на маргарина?

Тук те рискуваха и познаха, че това е Наполеон Трети.

Така те стигнаха до 5000 лева.

На въпрос за 10 000 лева им се падна:

„Кой поет написва стихотворение изповед след извършването на обир, в което инкриминара себе си и съучастниците си?“

Те рискуваха след жокер обаждане на приятел и познаха Франсоа Вийон.

Така стигнаха до 12 въпрос за 20 хиляди лева.

Българинът Виктор Хутев създава в САЩ секта, чийто център в Тексас е обсаден през 1993 година за 51 дни. Как се казва тя?

Д-р Ненков доразказа историята. Той посочи, че Хутев е от Смолян. Той припомни, че това е „Клонка Давидова“.

На въпрос за 30 хиляди им се падна:

Кой хан е управлявал България най-кратко според „Именника на българските ханове?“

Тук те се отказаха.

Те играха без риск, залагайки на Кормисош, но верният отговор беше Умор.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Красимир Кумчев: Хора, събудете се!
Next: Солено! Плащаме по-високи банкови такси за пари в брой

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.