Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Сушата в Европа доказва пророчеството на Ванга, че водата ще стане по-скъпа от петрола
  • Новини

Сушата в Европа доказва пророчеството на Ванга, че водата ще стане по-скъпа от петрола

Иван Димитров Пешев август 19, 2022
vodaodaoanga.jpg

Още едно от предсказанията на баба Ванга е на път да се сбъдне. За 2022 г. пророчицата приживе е видяла множество природни бедствия, които ще сполетят човечеството, както и възможни войни и неочаквани политически промени.

Изследователите на известната ясновидка твърдят, че 85% от нейните прогнози са изпълнени до този момент. Сред пророчествата на Ванга, които вече са се сбъднали са разпадането на Съветския съюз, трагедията на 11 септември 2001 г., смъртта на принцеса Даяна, аварията в „Чернобил“, припомня woman.bg

Едно от предсказанията ѝ за 2022 г. наистина изглежда тревожно. Според думите на баба Ванга големи градове в световен мащаб ще бъдат засегнати от недостиг на вода поради суша тази година.

„Всичкото скрито злато ще излезе на повърхността на Земята, но ще се скрие водата. Така е определено!“

„Водата ще стане по-скъпа от черното злато (петролът), а един ден тя напълно ще изчезне.“

„Ке дойде ден – в златни паници ке ядете и в медни чаши ке пиете, но вода нема да имате.“

„Пчелите ще измрат. Млякото ще стане отровно. Ще затваряте вода в буркани“, казва пророчицата.

И ето че нейните предсказания сякаш се сбъдват… Преди дни беше съобщено, че правителствата на Португалия и Италия препоръчват на гражданите си да се опитат да ограничат използването на вода. Твърди се, че Италия преминава през най-лошата си суша от 50-те години на миналия век. Изглежда тя отново е била права.

На някои места Лоара вече може да се прекоси пеша. Най-дългата река на Франция никога не е текла толкова бавно. Рейн бързо става непроходима за движение на баржи. В Италия нивото на река По е с 2 метра по-ниско от обичайното, което води до съсипване на реколтата.

Най-голямото езеро в Италия „Гарда“ е засегнато от невижданата от 70 години в страната суша. Кадри от дрон показват, че водата е намаляла значително, в резултат на което на един от островите в езерото се е образувал нов каменист плаж. Сърбия извършва драгиране на Дунав.

Във Великобритания – страна, известна с дъждовното си време – компаниите за водоснабдяване призоваха своите клиенти да икономисват всяка възможна капка вода заради гореща вълна, като разпространиха някои необичайни съвети, съобщи Франс прес, предаде БТА.

Британската водоснабдителна компания “Yorkshire Water” обяви на 12 август, че ще въведе определени ограничения от 26 август с мотива, че в части от района на Северна Англия са паднали най-малко валежи, откакто са започнали да се регистрират преди повече от 130 години, съобщава Ройтерс.

„Изключително горещото и сухо време причини изчезването на водата в реките в Йоркшир и нашите резервоари са с около 20 процента по-ниски, отколкото бихме очаквали за това време на годината“, казаха от компанията.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: ЧУДО В ГЪРЦИЯ: Чудотворна Икона на Пресвета Богородица заплака. Вярващите плачат с нея
Next: Майка от Петрич видя ужасяващи СНИМКИ на сина си в Лондон и веднага

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.