Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Без категория
  • Събота, 22 февруари е Голяма Задушница: ТРИ неща, които задължително трябва да направите в този ден!
  • Без категория

Събота, 22 февруари е Голяма Задушница: ТРИ неща, които задължително трябва да направите в този ден!

Иван Димитров Пешев февруари 21, 2025
Screenshot_23

Голяма Задушница, която тази година се пада на 22 февруари, е важен и свещен ден в православния календар, когато християнската общност отдава почит на починалите свои близки. Тази събота, преди започването на Великия пост, е време за молитва, размисъл и дълбока почит към духовете на предците.

Има три основни неща, които задължително трябва да направите в този ден, за да спазите обичаите и да изпълните духовните задължения към починалите.

1. Посетете гробовете на своите близки и се помолете за тях

Едно от най-важните неща, които трябва да направите на Задушница, е да отидете на гробищата и да отдаде почит на починалите роднини и приятели. Това не е просто физическо посещение, а време за духовно единение с тези, които вече не са сред нас.

Според традицията, на този ден се извършват молитви за опрощаване на греховете на починалите и за техните души да намерят мир. Молитвата и свещта, които запалвате на гроба, носят светлина и надежда за душите им. Освен молитвите, често се оставят и поднесени храни, които символизират почитта към тях.

2. Раздайте храна и милостиня

Един от основните обичаи, свързани с Голяма Задушница, е раздаването на храна в памет на починалите. Традиционно на този ден се подготвят специални постни ястия, като варени зърнени храни (боб, леща, ориз), постни хлябове и печива. Те се раздават на гробищата или на близки и приятели в знак на благословение и почит към мъртвите.

В допълнение, в някои места се раздава и милостиня на нуждаещи се, като начин за изразяване на добрина и състрадание. Това действие има духовен смисъл и се приема за акт на духовно пречистване, както и за помощ на душите на покойниците.

3. Спазвайте поста и се въздържайте от развлекателни дейности

Въпреки че Задушницата не попада директно в периода на Великия пост, на този ден традиционно се спазва строг пост.
Това означава да се въздържате от ядене на месо, млечни продукти и животински храни. Постът е начин за духовно укрепване и за приготвяне за Великия пост, който започва на следващия ден, неделя. Въздържанието от храна и развлечения помага да се концентрирате върху духовната същност на деня и да отдавате почит на душите на починалите.

Освен това, традицията забранява празнични тържества и шумни развлечения, като същевременно подчертава важността на тишината и спокойствието за съзерцание и молитва.

Голяма Задушница е специален ден за почит и уважение към починалите ни близки, който също така подготвя душите и сърцата ни за Великия пост. За да спазите пълноценно традициите, не забравяйте да посетите гробовете на починалите, да раздадете храна и милостиня и да се постите с пълно съзнание за духовния смисъл на деня.

Тези действия не само че спазват обичаите, но също така ни свързват с паметта на предците и ни напомнят за важността на смирението и молитвата в нашия живот.

Continue Reading

Previous: Приютила мъжа от боклука, Олга реши да му помогне – нахрани го и го стопли. Но щом той излезе от банята, се вцепени…
Next: Днес е Голяма Задушница! Спазват се строги традиции

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.