Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Сълзите не спират! Кристина Димитрова загуби най-близкия си човек
  • Новини

Сълзите не спират! Кристина Димитрова загуби най-близкия си човек

Иван Димитров Пешев април 4, 2023
hasyasjasyasdsd.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Кристина Димитрова вече приема оферти за участия, пише България Днес. Доскоро изпълнителката бе в траур и избягваше светските изяви.

„Навършиха се 40 дни от кончината на мама, която си отиде на 90.

 

Разболя се от грип и беше в болница, но като видях накъде отиват нещата, си я прибрах, за да си умре вкъщи. Беше много тежко, още не мога да се съвзема, че я няма“, сподели Криси, пише Марица. До дни излиза и новата й песен „Волна като ветровете“, посветена на покойната й майка.

Още за Кристина Димитрова:

Кристина Димитрова Димитрова е известна българска поп певица.

Родена е на 31 юли 1960 г. в София. Завършва Естрадния отдел в Музикалната академия в класа на Стефан Анастасов (1981).

Солистка на оркестрите „Феротон“ (ведомствената група на металургичния комбинат „Кремиковци“, художествен ръководител Тончо Русев), „Спектър“, „Метроном“ (диригент Панайот Славчев), „София“ (диригент Димитър Симеонов) и „Динамит брас бенд“.

Hай-голям принос за утвърждаването ѝ имат композиторката Мария Ганева (която написва много от най-популярните ѝ песни) и Иван Тенев (неин продуцент, съпруг и автор на почти всички текстове).

Особена популярност придобива дуетът ѝ с Орлин Горанов (от 1983), който използва формулата на успеха на Ал Бано и Ромина Пауър („Детски спомен“, „С днешна дата“…).

Представяла е песни на Младежкия конкурс за забавна песен, конкурса „Песни за морето, Бургас и неговите трудови хора“ и „Златният Орфей“. Участва на международния фестивал в Сопот, Полша през 1986 г. (почетен диплом на кметството в Сопот и награда на музикалните журналисти) и е удостоена с награда на I фестивал „Мир, песни, туризъм“ в Тбилиси, СССР през същата година. Носителка е още на I награда от международния фестивал „Гастон“ – 1986 в Манагуа, Никарагуа, има две първи + награда на публиката на конкурса „Бургас и морето“, II награда на Международния фестивал „Златен Орфей“, както и ІII награда за дует с Георги Станчев, а дуетът ѝ с Васил Петров „Като марка и писмо“ има ІІ награда на конкурса „Бургас и морето“ за текста на Иван Тенев.

Концертните ѝ изяви включват международни турнета в СССР, ГДР, Полша, Румъния, Гърция, Великобритания (по време на Европейското първенство по футбол – 1996) и Франция (в дните на Световното първенство по футбол – 1998), Куба, Никарагуа, Италия, Кипър, Сирия, Алжир, Австрия, Босна и Херцеговина, САЩ (1999, 2000, 2000), а през 2004 г. – национално турне с Васил Найденов и Орлин Горанов.

През 2003 г. печели І награда на Еврофест в Скопие за песента „Сакам“ (муз. Валентин Пензов, т. Иван Тенев, ар. Магомед Геланиевич-Мага) – в дует с Тодор Георгиев. Един от последните ѝ видеоклипове, който тя засне, е на песента „Коледа“ – (муз. Явор Кирин, т. Иван Тенев, ар. Емил Бояджиев), в който участват нейни приятели и колеги – Анн Джи, Янис, Явор Кирин, Владо от група Safo, Искрен Пецов, Цветомир Анастасов. През 2006 Кристина Димитрова участва в Пролетния радиоконкурс в дует с Орлин Горанов с песента „Милион и едно“ и подготвя нови самостоятелни песни.

През годините на нейното творчество с нея работят композитори като Зорница Попова, Найден Андреев, Мария Ганева, Морис Аладжем, Атанас Косев, Вили Казасян и др.

Кристина Димитрова има издадени албуми с Орлин Горанов, с когото имат записани много дуетни песни.

Участва във VIP Brother 7 през септември 2015 г.

През 2021 г. излиза нейният албум „Сладките неща“.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Проф.Рачев попари всичките ни надежди за празниците с прогноза за следващите 10 дни
Next: Откакто ползвам ябълков оцет на лицето си, кожата ми сияе, а колежките ми казват, че съм се подмладила-Ето колко е полезен

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.