Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Съобщавам американския модел за България, обяви Георги Рачев по БТВ
  • Новини

Съобщавам американския модел за България, обяви Георги Рачев по БТВ

Иван Димитров Пешев август 20, 2023
arhotnasntas.png

Той съобщи какъв е американският синоптичен модел за България за септември.

Проф. Георги Рачев както винаги е в помощ на всички, като прогнозите му правят планирането на ваканция или пътуване много по-предвидимо.

Сутринта в ефира на БТВ той зарадва тези, които не са успели да се вредят за почивка в натоварения летен сезон, че нищо не е свършило с края на месец август.

 

До края на август ще се радваме на хубаво време, постепенно морете ще се успокои. Специално погледнах, сега вълните са много по-малки и плажа е превъзходен.

По думите му септември също ще е подходящо за море. Ако се възползваме от почивните дни около 6-ти и 22-ри можем да откраднем още една кратка почивка.

 

Този месец е перфектен за хората, които имат проблем с високите температури – хората с високо кръвно, с проблеми със сърцето и дишането.

Не че и другите не могат да ходят, но ще бъде много приятно и топло без екстремни температури. Дори така ще продължи и до октомври – топло с валежи около нормалните. Това е тенденция от близо 15 години вече.

И двата големи модела – американския и българския дават топло време с градус и половина по-топло от нормалното.

Нашето море е много добро, никъде няма такива курорти, просто е перфектно.

Сега започват и намаления на цените в хотелите.

Септември месец курортите опустяват, няма ги тълпите.

Повече от 40 години ходя на къмпинг „Градина“.

Аз ходя в началото на юни и всичко е прекрасно – плажът и морето са за мен, капанчетата са за мен, всичко е чудесно.

По думите му всеки си избира къде да почива, някои обичат спокойствието и прекрасните гледки, други да бъдат в центъра на нощния живот и да хапват скъпи стекове за по 500 лв.

Като почнем от Дуранкулак и тръгнем към Варна вълните са около 40 сантиметър. Най-високи са около Синеморец, Китен и Приморско.

Това ще отслабне.

Това е тенденция от 15 години.

Нашето море е перфектно, в Черно море няма никъде другаде такъв туризъм, посочи Георги Рачев.

Нашите къмпинги бяха прекрасни. Преди резиденция Перла там имаше къмпинг. Трябва да отидеш на хотел.

От 15 септември има трето намаление.

Всичко е до избор.

Може да папкаш рибай стек за няколкостотин лева. Зависи от манталитета.

На 1 септември всички в Европа тръгват на училище, фабриките отварят.

Само в България и Мексико има елементи на презастрояване на морското крайбрежие.

Всяка година се разочаровам от Къмпинг градина. Сега са много комерсиални нещата, за мое съжаление.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Сега е мой ред да говоря за Алексей Петров: Ето какво поиска от мен, заяви Гешев
Next: Инфарктна битка на финала на българката Нургюл Салимова и рускинята Горячкина

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
  • Новата жена на баща ми е по-млада от мен. Този факт сам по себе си беше достатъчно труден за преглъщане, хапче, което засядаше в гърлото ми всеки път, щом ги видех заедно. Тя, Лилия, с нейната порцеланова кожа и очи
  • Бях в чакалнята с другите родители в детската градина на дъщеря ми. Въздухът беше гъст от познатия мирис на пастели, пластелин и леко загорял сладкиш от кухнята. Беше онзи специфичен следобед, когато есента вече натежава с влагата си
  • Телефонът иззвъня остро, прорязвайки тишината на малката му квартира. Беше Димо, шефът му. Александър вдигна, като вече предусещаше неприятния тон, който щеше да последва. В последните седмици Димо ставаше все по-раздразнителен и взискателен, сякаш някаква невидима тежест го притискаше и той прехвърляше напрежението върху малцината си подчинени.
  • Тишината в къщата се беше превърнала в жив организъм. Дишаше в ъглите, пълзеше по скъпите тапети и тежеше върху раменете ми с непоносима сила. От седмици, откакто Стефан се прибра по средата на деня с лице
  • Всичко започна с едно телефонно обаждане. Беше вторник следобед, от онези сиви, безлични следобеди, в които времето сякаш е спряло, застинало в очакване на нещо – или на буря, или на слънце
  • На тридесет и четири години съм и току-що бях преживяла най-голямата болка в живота си – спонтанен аборт. Тишината в болничната стая беше по-оглушителна от всеки шум. Белите стени сякаш се свиваха около мен
  • Искам само съпругът ми и сестра ми да са с мен по време на раждането.
  • Станах в 4 сутринта, за да направя закуска за трудолюбивия си съпруг. Поне така си мислех. Че е трудолюбив. Че е мой. Че изобщо го познавам. В онази предутринна тишина, когато светът все още спеше своя дълбок
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.