Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Съобщават ни в момента по вътрешна линия, ужасени сме! Румен е взел голфа, бог да прости горкия Илия от Царево
  • Новини

Съобщават ни в момента по вътрешна линия, ужасени сме! Румен е взел голфа, бог да прости горкия Илия от Царево

Иван Димитров Пешев юли 24, 2022
goflflrurmemn.jpg

Румен, който имал книжка само от 5 месеца, взел колата на баща си, за да откара приятелите си на купон

17-годишният Илия от Приморско е загиналият младеж при адското меле на пътя между Царево и Лозенец, което стана късно снощи.

Зад волана на Голфа, който се вряза челно в движещата се в насрещното Дачия, е бил 18-годишният Румен Димов от Царево, пише Флагман.

В колата-ковчег са се придвижвали общо четирима младежи на възраст между 17 и 18 години, които отивали на дискотека в петък вечер. Румен, който имал книжка само от 5 месеца, взел колата на баща си, за да откара приятелите си на купона. За Илия обаче пътуването се оказало фатално.

Около 22,30 часа в района на 51 км от отсечката между Царево и Лозенец в платното в посока Царево младият шофьор не преценил ситуацията и предприел изпреварване на пътнически автобус.

Последвал ударът, при който Илия буквално изхвърчал от купето на Голфа и издъхнал на място.

Дачията е управлявана от 66-годишен бургазлия, който заедно с Румен е откаран в УМБАЛ-Бургас, взета им е кръв за химичен анализ и са оставени за наблюдение.

Водачът на автобуса, с който са се придвижвали петима пътници, е тестван на място с дрегер за алкохол и наркотици, като пробите са отрицателни.

Той и петимата души, които е превозвал, не са получили наранявания, прегледани са на място и са освободени.

По случая е започнало разследване.


Още катастрофи:

Има пострадал, който е откаран в болница с множество фрактури

Катастрофа между мотоциклет и кола временно затвори пътя София-Варна в участъка между двата разклона за с. Балван. По първоначална информация мотоциклетът, управляван от 32-годишен от Велико Търново, се е блъснал в задната част на лекия автомобил.

Пострадал е мотоциклетистът. Той е откаран във великотърновската болница с множество фрактури, сочи предварителната информация.

Леките автомобили се отклоняват през с. Балван, а товарните изчакват. На местопроизшествието се извършва оглед. Започнато е досъдебно производство, а причините тепърва ще се изясняват.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Мръсни стаи и бълхи, ол инклузивът-пълна скръб-Кошмарите на летовниците по морето
Next: След две срещи с коварния рак и пророчески сънища: Нана Гладуиш отново хвана юздите на живота

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.