Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Съпрузи починаха след консумацията на супа с отровно растение – мислели, че са набрали див чесън
  • Новини

Съпрузи починаха след консумацията на супа с отровно растение – мислели, че са набрали див чесън

Иван Димитров Пешев март 27, 2024
vsfdbfdsnbdfngfmhjmjh.png

Австрийска двойка почина, след като реши да си сготви супа у дома с див чесън, набран от гората. Оказало се, че те са го сбъркали с отровните стръкове на друго растение.

Сезонът на дивия чесън вече започна и любители на готвенето излизат да го търсят сами сред гористите райони.

Мъжът и жената били откарани в болница на 11 март 2024 г. с признаци на хранително отравяне, съобщава БТВ.

Първоначалното състоянието на двойката от Дойч-Ваграм било стабилно, но в лечебното заведение се влошило и дни по-късно съпрузите издъхнали.

Според специалисти те най-вероятно вместо див чесън са набрали стръкове мразовец, наричан още кърпикожух, който съдържа колхицин и е отровен.

Организмът реагира от два до шест часа след приема на токсичното вещество. Ако засягането на организма е по-леко, може да има затруднено преглъщане и гадене.

При тежко отравянето съществува риск от сериозни стомашно-чревни проблеми, включително кървава диария и дори смърт поради блокиране на дишането – циркулаторна недостатъчност.

Според проф. д-р. д-р Андреас Хенсел, президент на Федералния институт за оценка на риска, дивият чесън, мразовецът и отровната момина сълза често се бъркат.

За да различите дивия чесън от отровните му двойници, обикновено е достатъчно да разтриете зелен стък между пръстите си. Ако не се появи характерната за дивия чесън миризма на чесън, по-добре е да оставите билката и веднага да почистите добре ръцете си, съветват експерти.

Дивият чесън има редица лечебни свойства, а цъфтежът му е в периода април-юни. Богата е на витамини А, В и С, минерали – като калий, калций, магнезий, фосфор, желязо.

Растнието разширява кръвоносните съдове, като по този начин подобрява кръвното налягане. Пречиства кръвта, което помага за поддържане на нормални нива на холестерол и стопяване на мазнини.

Има бактерицидно действие, което го прави подходящ за лекуване на бронхит, астма и различни грипни състояния.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Добрият пример: Училище взе решение вместо телефони, децата да се занимават с настолни игри
Next: Проф. Рачев видя с какво време започва април, отправи закана

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.