Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Съпрузи си купиха стара конюшня, запретнаха ръкави и ето какво чудо се получи
  • Новини

Съпрузи си купиха стара конюшня, запретнаха ръкави и ето какво чудо се получи

Иван Димитров Пешев юни 4, 2023
hhhhhhhhhhhhyyytt.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Съпрузи продадоха жилището си и три години живяха в малка каравана, за да могат да се сдобият с мечтания дом, пише Daily Mail.  

Преди няколко години Лаура и Адриан от Великобритания се замислили над жилищния въпрос и осъзнали, че им е нужна солидна къща, която ще издържи повече от един век.

За съжаление, двойката не разполагала с никакви средства.

И се наложило да продаде покрива над главата си и да си купи стара сграда в ужасяващо състояние, използвана като конюшня, за 284 хиляди паунда.

За ремонта Лаура и Адриан планирали да похарчат 350 хиляди паунда, но в крайна сметка, заради пандемията от COVID-19 и последвалата криза, разходите скочили на 450 хиляди паунда.

Лаура и Адриан не разполагали със спестявания, но пък имали пълна творческа свобода. Те се възползвали максимално от нея и превърнали руините в дом мечта.

Къщата им близо до Бирмингам сега прилича повече на модерен хотел – фасадата отвън е реновирана изключително качествено, а стаите са обзаведени в съответствие с всички канони на съвременния дизайн.

Когато британците закупили бъдещия си дом, той бил в ужасно състояние: изгнили греди, полуразрушени стени…  Наложило се бързо да похарчат 15 000 паунда за укрепване на основите.

В началото използвали помощта на професионални строители, но много скоро забелязали, че бюджетът, с  който  разполагат, се топи пред очите им.

Двойката спестявала от всичко. Старата плевня била премахната много внимателно, а тухлите от нея използвали отново за къщата.

Въпреки ограничения бюджет, интериорът не изглежда никак евтин.

Домакинята знаела как трябва да изглежда всичко и не била готова на никакви компромиси.

Адриан и Лаура направили къщата както за себе си, така и за своите родители. Те, от своя страна, също помогнали със средства за ремонта.

Въпреки трудностите, съпрузите са категорични, че всичко си е заслужавало:

„Мисля, че общата стойност на ремонта надхвърли 450 000 паунда. Но всичко това си има причина: направих го за семейството. За това е цялата работа“, признава Адриан.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Веднага спрете да пушите на балкона, опасностите са безброй
Next: Мушкатото не трябва да липсва в нито един дом: Убедете се, че може да бъде истинско съкровище

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.