Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Състоянието на неизлечимо болния Брус Уилис се влошава
  • Новини

Състоянието на неизлечимо болния Брус Уилис се влошава

Иван Димитров Пешев декември 12, 2022
brussosiwlwis.jpg

Многобройните фенове на Брус Уилис навярно трудно приемат факта, че няма да видят нови изяви на любимия си актьор. Март 2022 година, той обяви, че се оттегля от актьорството заради тежко заболяване, което би му попречило да играе нормално.

Брус разкри, че е диагностициран с болестта афазия, която представлява увреждане на способността да възпроизвежда и/или разбира чужда реч.

Диагноза, която е изпитание не само за него, но и за цялото му семейство.

Деми Мур и Брус Уилис отдавна са смятани за най-близките бивши в Холивуд. Двойката, която беше женена цели 11 години и има три деца – Румър (34 г.), Скаут (31 г.) и Талула (28 г.), се е сближила още повече след тежката диагноза на Брус, пише RadarOnlinе.

Не изпускай тези оферти:

„Деми е в постоянен контакт с Брус и Ема“, разкрива източник на изданието. „Тя се възползва от всяка възможност, за да прекара време с него. Ако не е до него, се обажда по телефона, за да може Брус да чуе гласа й.“

Цялото семейство се е сплотило около 67-годишната звезда. „Те знаят, че той няма да е тук завинаги“, казва вътрешен човек. „Така че те ценят всеки един момент.“

Смесеното семейство на Деми и Брус – той има две дъщери с Ема: Мейбъл (10 г.) и Евелин (8 г.), често прекарват ваканции в Айдахо заедно.

„Винаги са имали специално време заедно. Семейните традиции, които обичаха, продължават, като техните пижамени партита и вечери с игри.“ Сега Деми и Ема са дори още по-близки, докато се борят с влошаването на състоянието му. Според изданието Ема Хеминг се е превърнала в посредник между бившите.

„Брус не може да каже много и не изглежда, че схваща всичко от това, което другите казват“, споделя още източникът, близък до семейството. „Така че Ема наистина е гласът и комуникаторът за него.“

Въпреки влошеното му здравословно състояние, близките му се опитват да останат здрави и с много надежда в сърцата, особено с наближаването на празниците.

„Има дни, в които виждат проблясъци на стария Брус, но те са кратки и далечни“, разкрива източникът. „Изглежда той се изплъзва все повече от тях и това разбива сърцата им.“

Всички те се надяват да прекарат празниците с любимия си татко. „Момичетата не могат да си представят Коледа без Брус. Беше болезнено да го гледам как се влошава. На по-големите момичета им липсва старият Брус – този, който ги дразнеше за гаджетата им и им даваше непоискани съвети.“

Continue Reading

Previous: Кола с три млади момичета падна в канавка. Пожарната и пътна помощ вадят колата с кран
Next: Известна красавица бе открита застреляна в главата в луксозната къща на любовника й

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.