Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Тагарев с гореща новина за войски на НАТО на българска територия
  • Новини

Тагарев с гореща новина за войски на НАТО на българска територия

Иван Димитров Пешев септември 11, 2023
sdhsdfhdfqweqweqw.png

“Най-значимата полза от присъствието на съюзнически сили на наша територия е, че българските гражданите могат да се чувстват по-сигурни и по-защитени”.

Това заявява министърът на отбраната Тодор Тагарев в писмен отговор до депутата от “Продължаваме промяната – Демократична България” (ПП-ДБ) Мирослав Иванов.

“Във връзка с поетите ангажименти от България като страна-домакин във войсковия район, който ще бъде избран за бъдещото разполагане на бойната група, се предвижда да бъдат изградени нови сгради и съоръжения, с цел разполагане на български и съюзни военни формирования”.

Това отговаря министърът на въпрос предвижда ли се трайно установяване на военни сили на НАТО на територията на област Ямбол и в частност в базите в с. Безмер и с. Кабиле и съответно в какви срокове се очаква това да се случи.

“В съответствие с нормативните изисквания за настаняване, осигуряване, обслужване, водене на полеви занятия и учения с военнослужещите от състава на българските и съюзните многонационални формирования се планира изграждането на битови сгради, специални и спомагателни съоръжения.

Предвижда се изграждане на паркова територия за съхранение и обслужване на машини. С тази модернизация ще бъдат осигурени по-добри условия за обучение, подготовка и настаняване на военнослужещите, което от своя страна би спомогнало за повишаване на привлекателността на военната професия сред младите хора”, пише в отговора си Тагарев.

“Инвестициите в инфраструктурата ще имат положителен ефект върху местната икономика, чрез наемането на местни и регионални компании в процеса на строителството, поддръжката, снабдяването, както и други обслужващи функционирането на тези формирования дейности.

Това ще изиска наемането на повече хора с подходяща квалификация, разкриване на допълнителни работни места и до намаляването на безработицата. Ще се повиши и паричната маса, която косвено ще се влива в местната и регионална икономика.

По този начин ще бъдат подобрени условията за бизнес, което е предпоставка за икономически растеж и подобряване на жизнения стандарт”, допълва министърът на отбраната.

“Разполагането на многонационални военни формирования на територията на България, както и провеждането на съвместни тренировки и учения, ще се отрази положително и за издигане престижа на военната професия и ще повиши привлекателността и желанието за служба в редовете на Българската армия”, добавя Тагарев.

“Сроковете за пребиваване на съюзни военни формирования на българска територия във връзка с усиленото присъствие на НАТО в Югоизточния фланг на Алианса зависят от решенията, които се вземат на съюзно и национално ниво”, посочва министърът.

От отговора става ясно, че численият състав, въоръжението, бойната и спомагателна техника на многонационалната бойна група е класифицирана информация.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Свещеното място в България, където чудесата се сбъдват. Нямо дете проговори, неизлечимо болна жена оздравя
Next: Срамота! 375 лева получила баба Дела от Каравелово за разрушения си дом

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.