Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Таен вход на пъпа на Варна крие уникално съкровище от друг свят
  • Новини

Таен вход на пъпа на Варна крие уникално съкровище от друг свят

Иван Димитров Пешев март 5, 2024
sdfvfdsbfbddfhhgjfghjhg.png

Хиляди варненци минават всеки ден покрай потаен вход към подземните нива до сградата на Държавния архив.Малцина знаят какво има отдолу. Това е буквално портал към един друг свят – този на Римската империя, пише petel.bg. Уникална гробница-мавзолей от римската епоха тъне в забрава на центъра на Варна.

Ето какво споделят варненци в социалната мрежа:

Моля всеки от Вас, който по закон и съвест е съпричастен с повдигнатия въпрос, да направи необходимото, за да се задействат институциите и този обект да стане достъпен за варненци и гостите на града ни.

Гробницата е открита през 1860 г. по време на строежа на стария конак. В процеса на строителните дейности камерата на гробницата е запълнена с пръст.

През 1912 г. членове на Варненското археологическо дружество под ръководството на братя Шкорпил „преоткриват“ за втори път гробницата. Те изгребват пръста от камерата и влизат в нея през отвор в купола.

Не става ясно дали той е бил пробит при първото откриване на гробницата или е част от нейната конструкция.

В своите спомени публикувани през 1921 г. Карел Шкорпил го описва като „четвъртита зидана дупка“. Той прави кратко, но точно описание: “гробницата е изградена от големи четвъртити тухли и червен хоросан. Сводът има вид на полукълбо.

Основата на гробницата е осмоъгълна. Широчината ѝ е 5 метра, височината и е 3 метра. В гробницата има седем долапчета и една вратичка.“

Още през 1921 г. Карел Шкорпил предлага гробницата да бъде пригодена за посещения като се изгради стълба за слизане в нея. Много важно е и едно друго наблюдение, направено по онова време – по думите на Карел Шкорпил „на дъното излиза подпочвена вода (кладенчева), която трябва да се изчерпи“.

Единствената подробна публикация с точни размери и чертеж на тази гробница е направена от варненският археолог Милко Мирчев през 1958 г. Интересен факт представлява разминаването на неговите сведения за откриването на гробницата с тези на К. Шкорпил. Според М. Мирчев „след ограбването ѝ тя е била запълнена с пръст“.

Дали гробницата е била ограбена при нейното откриване през 1860 г. можем само да се предполага. Мирчев описва и детайли от гробницата, които не са споменати от Шкорпил: стълбище, оформено като засводен коридор, водещ към гробната камера; наличието на 5 гробни ложета и следи от тухлено покритие по пода на камерата, което я е изолирало от водата.

Споменатите от Шкорпил долапчета всъщност са арковидни ниши по вътрешните стени на гробницата.

 

Въпреки, че това не е изрично споменато, по време на проучването, гробницата най-вероятно е била изцяло разкопана понеже автора дава описание и на външните ѝ стени. Именно тогава за последен път гробната камера е била отводнена.

От 60-те години на XX в. гробницата е затворена за посещения. Вероятно това е било направено от съображения за сигурност във връзка с преминаващия през нейното стълбище магистрален водопровод, захранващ центъра на Варна с питейна вода.

М. Мирчев датира гробницата в II – III в. въз основа само на косвени белези: нейното местоположение от външната страна на крепостните стени на античния Одесос, специфичната ѝ форма, голям размер и грижлива изработка. Дълго време за единствен паралел на тази гробница се посочваше тракийската гробница край Поморие-античния Анхиало, датирана най-общо в периода II-III в.

 

Единственият общ елемент между двете гробници са арковидните ниши по стените на гробната камера. Планът, размерите и ситуирането им (Варненската гробница е под земята, а Поморийската е под могилен насип) се различават и говорят за различна културна среда, в която двете гробни съоръжения са възникнали и функционирали.

През 1982 г. при спасителни археологически разкопки проведени в м. „Росненица“ край с. Урвене, археолози от музея във Враца проучват комплекс съставен от извънградска вила, стопански помещения и няколко гробници, всички датирани в римската епоха. По време на археологическите проучвания е разкопана гробница, която е почти идентична с варненската.

Гробницата има осмоъгълна основа. Под нея се намират крипта, покрита с полусферичен свод и три правоъгълни погребални ниши, всяка покрита с полуцилиндричен свод.

 

Откривателят на обекта го определя като римска гробница-мавзолей и я датира в II-III в. След проучването ѝ тя е повторно закопана с цел консервация.

Двете гробници с осмоъгълен план представляват провинциални подражания на късно римските мавзолеи-октагони на император Диоклециан (244-311 г.) в Сплит, Хърватия и на император Максимиан (250-310 г.) в Милано, Италия. Мавзолеят на имп. Диоклециан притежава крипта, покрита с полусферичен свод. Подобен тип са мавзолеите на император Галерий (260-311 г.) и на неговата майка Ромула в Гъмзиград, Сърбия както и мавзолеят на майката на племенника на имп. Галерий – Максимин Даза в Шаркамен, Сърбия. Въпреки, че основите им не са с осмоъгълна форма те също притежават крипти.

Към същия тип гробни съоръжения спадат мавзолеят-окатгон на младо момиче (Арсиноя IV – полусестрата на Клеопатра VII ?) в Ефес, Турция, датиран в кр. I в. пр. хр. както и този в Пула, Хърватия, датиран в I – II в. Външният вид на реконструкцията на мавзолеят в Пула обаче е идентичен с този на мавзолеите на Диоклециан, Максимиан и Ромула. Това дава основание той също да бъде датиран в IV в.

Гробницата – мавзолей край с. Урвене е имала надземна част, оформена като самостоятелна кула с осмоъгълна форма, по подобие на мавзолеите на императорите Диоклециан, и Максимиан, на Ромула. Принадлежността на гробницата-мавзолей във Варна към тази група гробни съоръжения дава достатъчно основание да се твърди с голяма доза сигурност, че и тя е имала надземна част с подобен външен вид.

Тези паралели датират гробниците, открити в с. Урвене и във Варна в IV в. Специфичната им архитектурна форма-октагон е разпространена в провинциите Дакия и Долна Мизия под влияние на императорите от Тетрархията, които са родом от балканските провинции.

Тези две гробници-мавзолеи вероятно са принадлежали на аристократични фамилии, пряко свързани с висшата администрация в съответния район или селище.

В подкрепа на това предположение може да бъде посочен факта, че техните собственици са познавали тенденциите в архитектурата на големите императорски центрове в източната римска империя.

Сакралната символика на числото 8 е описана още от Плутарх. Според него осмицата е свързана с култа на Посейдон. В осмият ден на всеки месец от Атинския календар е било извършвано жертвоприношение, с което богът е бил почитан като държащ земята и осигуряващ нейната стабилност. Така осмицата символизира дуализма на Посейдон като бог едновременно на водната стихия и на земната твърд-два противоположни по своята същност природни елемента.

Според питагорейското учение за символиката на числата и геометричните форми, октагонът представлява преходна форма между квадрат и кръг. От своя страна квадрата е символ на земния свят – страните му съответстват на четирите световни посоки, кръгът е символ на небесния свят – окръжността му съответства на движението на небесните тела, а октагона съответно е символ на връзката между земята и небето.

Според учението на Платон за формите, октавата символизира космическата хармония. Употребата на сакралната символика на тази геометрична форма за целите на римската императорска пропаганда намира най-ясен израз в архитектурата.

Осмоъгълните зали в дворците Domus Aureus на император Нерон и Domus Augustana на Флавиите както и тронната зала в двореца на император Галерий в Тесалоника-дн. Солун символизират ролята на императора като посредник между небесния и земният свят, божествен гарант за хармонията на земята. Подобна е символиката и на мавзолеите-окатгони: сакрално място на преход между земния и небесния свят, където след своята смърт императора придобива божествена същност.

В края на 2014 г. при изкопни дейности, свързани с ремонта на централната пешеходна зона на Варна, гробницата-мавзолей е „преоткрита“ за трети път. Огледите показаха, че гробната камера и част от стълбището са залети с вода.

Днес, почти 160 години след откриването на този уникален за Варна археологически обект само общественото мнение може да повлияе на местната и държавна власт да предприемат всички необходими мерки тази останка от античността да бъде запазена и показана в някогашния й блясък.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Деси Радева прикова погледите с този дързък моден ход на приема за 3 март – истинска фатална жена
Next: Тормоз в столичен блок на 3 март – чу се взрив, а съседите видели…

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.