Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Тази жена от Павликени захвърли бастуна след 5 бани в минералната вода на този град
  • Новини

Тази жена от Павликени захвърли бастуна след 5 бани в минералната вода на този град

Иван Димитров Пешев май 16, 2023
pavlaviaskvasovkasvi.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Ето какви чудеса вършат вълшебната минерална вода!

37-годишната теменужка Реколта от Павликени хвърли бастуна след 5 бани в лечебната минерална вода на къпалните в Полски Тръмбеш. Сензацията стана известна след изричното благодарствено писмо на майката Недялка Иванова в бележката за мнения.

Писмото е било забелязано от Емил Янев, шеф на минералния комплекс.

„Искам да дам кураж на всички майки с болни от множествена склероза деца. Нека да вярват и да търсят бялата ластовица. Минералната вода в Полски Тръмбеш е вълшебна. Тук с подводен масаж, каране на колело и упражнения детето ви може да проходи и да пази равновесие. Моята теменужка се прероди в купалните. Сега е без бастун и ходи сама … „, е само съвсем малка част от писмото на Недялка.

ОЧЕВИДЦИ НА ПРОХОЖДАНЕТО НА ТЕМЕНУЖКА
Сред тях са отговорникът за купалите Гошо Петков, медицинската сестра Мария Захариева, Йорданка Иванова и много други. Всички бяха категорични какво са виждали – една млада жена е идвала няколко дни почти неподвижна и е тръгнала сама.

От дните в Полски Тръмбеш за сензацията се разнасят вече легенди. Това е първият известен случай – човек да дойде с бастун и в количка и да тръгне без тях. След срещите със свидетели на чудото тръгнахме да търсим самата теменужка и майка й в Павликени. Открихме г-жа Реколта в къщата й близо до автогарата. Тя беше на себе си и рисуваше, дъщеря й беше на курс, а майка й – в Лесичери при своя съпруг, който се разболя тежко тези дни.
„Купих си крака“ за рождения ден на мама

ВЧЕРА НЕДЯЛКА ИВАНОВА Е ИМАЛА РОЖДЕН ДЕН И ДАЩЕРА И ТЕМЕНУЖКА Е НАПРАВИЛА НАЙ-ГОЛЕМИЯ ПОДАРЪК – „купила си е крака“. Така ни посрещна младата жена, за която всички в Полски Тръмбеш твърди, че е на около 23 години. Тя е на 37 години, с дете на 15 и съпруга италианец. Теменужка Рекокола рисуваше в двора на къщата си и прие нашия екип с широка усмивка.

„Ами вярно е, което сте казали в Полски Тръмбеш и което е написала майка ми в писмото. Може да е чудо, може да е бяла лястовица, може да е сензация. За мен си е прохождението от лечебните качества на тази вода. Преди няколко седмици се събудих една сутрин в леглото и не можех да си помръднат краката. Изпаднахме в ужас, защото дъщеря ми Ивелина не ме е видяла в такова състояние. Бях неподвижна и безпомощна.

Майка ми започна да разпитва, ходила в Овча могила, но в този санаториум нямаше места и можеше да остане едва в края на юни, после отидохме в Обединение, но там минералното саниториум не работи и сега го строят, накрая отидохме в Полски Тръмбеш на минералния басейн, който тъкмо отваряше. След това бай Георги ни заведе на купалите. Пътувахме от Павликени до купалите общо 5 дни и накрая излязохме от водата сама, без бастун, и тръгнах, отидох да колата. Не можех да повярвам, че това се случва с мен! „, Разказа пред нашия екип“ Теменужка „.

След раждането Темнежжка ослепява, не може да ходи и да говори

ИСТОРИЯТА НА ТЕМЕНУЖКА Е ДОКАЗАТЕЛСТВО ЗА СИЛНИЯ ЧОВЕШКИ ДУХ и за волята, която наистина може да направи чудеса. Нейната мултиплена склероза се отключва след раждането на Ивелина преди 15 г. Бременността е била нормална и безпроблемна. После обаче момичето ослепя, не може да говори и не може да ходи. Успява да преодолее всичко това с много терапия, силна воля и различни медикаменти, но до днес твърди, че предписаното „Бетаферон“ не е най-подходящото лечение.

След това теменужката преглежда и запазва равновесие, но болестта й пречи да завърши висшето си образование. Тя работи няколко години в читалището в Павликени и преди 6 г. отива на младежки обмен в италианското градче Лече. Там среща Антонио Рекола, който е дистрибутор на хранителни добавки на американската фирма „Амои“. Преди една година двамата сключват брак,

„Аз чета много и имам информация за моето заболяване, мисленето ми е много по-различно от това на доста хора. Упражненията, които се правят в минералната вода, моите знания и силна воля за пълноценен живот ме превърнаха в човек, за който да говоря. Не е изпадала в такова състояние от раждането на детето, най-странното е, че лекарите ми казаха сега, че масажите във водата не са препоръчани. Но аз пет дни не спрях да правя точно и само подводни масажи. Не знаех, че толкова близо до Павликени има такава вода … „, не спира да говори Темънужка.

ВСЪЩНОСТ В МАЛКО ХОРА ЗНАЯТ КАКВО БОГАТСТВО има в Полски Тръмбеш. Дано тази конкретна история на теменужка от Павликени разкрива инвеститорския дух и инициатива, както и туроператори от областния град и страната. Минералните купални, спасили нашата героиня от съдбата на инвалид, са в индустриалната зона на града. Те бяха възстановени едва преди две години, а м.г. владиката освети параклиса в двора им. Миналото лято започна работа в края на века за минералния басейн в Ловния парк, за които по проекти и пари на общината са изплатени близо 500 000 лева.

Минералният извор в Полски Тръмбеш е с гореща вода между 38 и 40 градуса и притежава доказани лечебни качества за кожни, ставни и гинекологични заболявания. Тази „златна мина“ обаче така и си стои неизползвана. Едва при управлението на кмета Георги Чакъров има реално раздвижване. Само през тази събота и неделя през минералния открит басейн са минали над 300 посетители, а след проникването на теменужка палатките сигурно също ще бъдат препълнени. Проблемът е, че няма никаква база до двете водоеми, но засега Община Полски Тръмбеш предоставя своя общински хотел.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Как да късате листата на доматите и защо е необходимо да правите това за добра реколта?
Next: Тези двама рибари не можеха да повярват на очите си, когато видяха какво плува в реката

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.