Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Тази обява на 43-годишен мъж, който си търси жена, взриви интернет
  • Новини

Тази обява на 43-годишен мъж, който си търси жена, взриви интернет

Иван Димитров Пешев юли 16, 2023
dfsyfdytrythgh.jpg

Здравей, прекрасна непозната! Ако си решила да бъдеш щастлива в брака, трябва да прочетеш тази обява за брак до края!

Първо да кажа за тази, която търся:

1. Трябва да си красива – и не само според родителите си

Без наднормено тегло: височина в сантиметри – минус 100 на остатъка равен на теглото в кг. Височината се измерва без обувки, претегля се без бельо (гола).
Моят ръст е 175 см. Твоят: 175 минус максималната височина на тока на обувките ти и минус три (заради височината на прическата ти). Ако планираш да носиш шапка, замени три с височината на шапката!
Цветът на косата не подлежи на изискване, но по-късата е по-добра. Оплешивяващи, моля не безпокойте!
Максималната ширина на отвора на устата: 4-5 см. Устните да са плътни.
Зъби бели равни 32 бр. (без протези!).
Носът да е месест (като на Анджелика Джоли), без следи от счупвания.
Миглите да са дълги (собствени).
Очите да са големи, бадемовидни, цветът не се регулира.
Ушите да са средни, не изпъкнали.
Дълга шия.
Тесни рамене.
Размер на бюста № 3 (без силикон).
Ръцете да са красиви (без мазоли), пръстите да са дълги, ноктите да са бадемовидни (твои).
Тазът – гинекоиден.
Хълбоците – тесни.
Краката да са дълги.
Стъпалата да са малки.
Белега – само от апендицит.

2. Характерът да не е проклет. Мила, нежна, привързана, грижовна, симпатична, да не си скъперничка, но и да не си прахосничка, скромна. С приятен глас. И без лоши навици.

3. Трябва да умееш

Да готвиш, и то не само бъркани яйца.
Да шиеш и бродирайш.
Да плетеш (и на една кука).
Да правиш масаж и да прави буркани със зимнина (не трилитрови).
Да работиш в градината и да консервираш.
Да се грижиш се за домашните птици.
Да лепиш тапети, белиш и боядисваш.

4. Трябва да имаш работа и висше образование

5. Е, и най-важното: трябва да си под 25 години и да не сте разглезена.

Какво те очаква:

Дървена къща на самия бряг на морето. Има навес, баня и гараж с мотоциклет (с кош).
Градина 8 декара (оборски тор вече е разпръснат).
Автобусна спирка на седем минути с бързо ходене.
Пазар на 20 минути.

Битова техника:

Газова печка с четири котлона, с фурна (ако свърши газта има в наличност електрическа печка).
Пералня Фея
Чайник (трябва да бъде обезмаслен).
Електрическа ютия.
Тенджера под налягане (нова).
Цветен телевизор.
Мебелите и посудата са в изобилие.

Накратко за себе си

Ръст 175см.
Тегло 75 кг.
Красив брюнет.
Не пия и не пуша.
Висше образование (електроинженер).
Работя, заплатата е прилична.
Имам книжка за мотоциклет.
Радиолюбител.
Не обичам вицове, бърборенето също.
Обичам да чета техническа литература.
Не съм бил женен.
Занимавам се с физическо възпитание (с дъмбели).
Прекарвам ваканциите си у дома (на брега на морето и в градината).
Нямам приятели.
Не обичам купони.
Служил съм в армията (като радист).

Вече си готова да ми пишеш, но те интересува на колко години съм? Млад съм и по душа, и по тяло, и по лична карта. Аз съм на 43 години! Обади ми се и ще те направя щастлива…

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Изсипете яйцето във врящо мляко и сиренето е готово за 20 минути. Оказва се по-богато от скъпото сирене от магазина
Next: Как се мият чиниите в Германия – в началото и аз не повярвах, но е истина

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.