Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Тайната е разкрита: Ето как да получите 2 кофи домати от един корен
  • Новини

Тайната е разкрита: Ето как да получите 2 кофи домати от един корен

Иван Димитров Пешев май 8, 2023
ddasodasidiasdoaskdas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Можете да постигнете богата реколта от домати без интензивни и трудоемки методи на отглеждане.

Необходимо е да изберете изпитани сортове в района си и да спазвате няколко прости правила, които ще ви помогнат да получите 2 кофи домати от един корен!

 

Моята тайна:

Обичам високите сортове домати.

Засаждам по 2 растения, равни по височина, съединявайки стъблата им. Те се държат взаимно.

Засаждам ги в дупки, който при поливане не надвишават 3 см и които попиват водата на дълбочина 30-35 см.

 

По този начин кореновата система ще се формира на по-голяма дълбочина и няма да бъде подложена на пролетно охлаждане и летни горещини в горния почвен слой. В края на краищата болестите по доматите се появяват главно поради резките температурни промени.

 

Изчаквам да се появят първите две издънки, оставям ги да пораснат, след което ги закрепям към почвата, за да подсилят кореновата система. Върховете им ги свързвам с главните две стъбла. По този начин храста ще има общо 6 стъбла.

Разбира се, човек винаги трябва да мисли за обновяването на почвата.

 

През пролетта след изсушаването на земята от снега, аз сея предимно овес и го поливам. В продължение на 3 седмици овесът расте на 10-15 см и след това го обработвам в почвата.

Сега можете да засадите разсада.

През есента след прибирането на реколтата, също сея овес, а след това отново го ора под земята.

 

При засаждаме поставям във всяка дупка, събирани през зимата, бананови кори, портокалови кори, лукови люспи, чеснови люспи, яйчени черупки и обезателно, 1 прясна риба. Купувам прясна цаца и във всяка дупка слагам по една рибка.

От есента в оранжерията подготвям топла градина, поливайки я няколко пъти с вода. През пролетта, когато снегът започне да се топи, поставям оранжерията си в тази градина. Под слънцето снегът бързо се топи.

 

Скритият в градината „боклук“ под формата на листа, кори, клони… ще започне да гние, излъчвайки топлина.

Веднага щом времето позволи, поливам лехите в парника с вряла вода и засявам семената в топлата почва. Покривам браздите с найлон и затварям оранжерията. Самият парник също покривам с найлон от горе. Дори ако падне сняг, това не е страшно, растенията няма да измръзнат.

Разсадът, който засаждам, е под бутилки. Ако денят е топъл и слънчев, махам бутилките, и ги слагам отново за през нощта. След преминаването на опасността от измръзване, премахвам бутилките.

Трябва да се погрижите и за торенето на почвата!

В края на краищата, ако подхранвате само с вода, то ползата ще бъде твърде малка за вас!

 

Аз торя доматите с разтвор от мая (100 грама сурова мая на 10 литра вода), отвара от коприва, хляб, пепел, вода, смесена с пъдпъдъча или пилешка тор.

Веднага щом разсадите се вкоренят, ги напръскайте с розов разтвор на калиев перманганат.

След 10 дни направете второ пръскане този път с разтвор от борна киселина (20 грама на 10 литра вода).

След още 10 дни – трето пръскане – с йоден разтвор (10-15 капки йод на 10 литра вода).

Когато събирате семената, ги третирайте с трикопол за предотвратяване на гъбични заболявания и фитофтора.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ралица Паскалева каза цялата истина за себе си: Преживях много тежки моменти
Next: Всички я търсеха, но без успех. Загадъчното изчезване на дъщерята на Ал Бано и Ромина Пауър

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.