Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Тайната най-после падна! Ето го новия мъж на Цветанка Ризова
  • Новини

Тайната най-после падна! Ето го новия мъж на Цветанка Ризова

Иван Димитров Пешев февруари 12, 2022
Тайната най-после падна! Ето го новия мъж на Цветанка Ризова

Синът Цветанка Ризова гони натрапниците, стана й бодигард

Водещата на „Лице в лице“ Цветанка Ризова вече не крие мъжа до себе си. С адвоката Красимир Недков официално признаха, че са двойка и изживяват страстен роман, макар преминали 50.

Красимир официализира връзката си с журналистката в социалните мрежи, публикувайки тяхна обща снимка, на която позират върху неговия мотор. Новата половинка на Ризова е запален рокер и очевидно тя няма против екстремното му хоби, щом с охота се качва върху мощното возило на две колела. Вижда се, че двамата вземат мерки за сигурността си и се возят с каски, а журналистката миньонче за пръв път е захвърлила високите токчета и е обула маратонки, за да следва любимия си в рокерските приключения.

Също като нея Красимир Недков е разведен с майката на двете си деца, с които обаче е в чудесни отношения и редовно публикува фотоси от срещите им и прекараното време заедно. Цветанка също от години е в отбора на разведените, след като се раздели в съда с бащата на единствения си син Георги – бизнесмена Анатоли Георгиев, с когото се радваха на дългогодишен щастлив брак.

Всъщност близостта ѝ с адвоката Красимир датира от миналото лято, когато двамата за пръв път бяха засечени на публично място заедно.

Журналистката заведе новия си любим на премиера на книга на бившия министър на културата Петър Стоянович, която бе представена пред отбрана публика в двореца „Врана“. След това Ризова и Недков се появиха на още няколко светски събития заедно, но спазваха етикет и не си позволиха да демонстрират близост пред камерите. Лятната си ваканция водещата на „Лице в лице“ също прекарала в компанията на новия си любим край морските вълни.

56-годишната телевизионерка и възлюбеният ѝ са на сходна възраст за разлика от бившия ѝ партньор в живота, който бе с 12 години по-млад от нея. Преди да срещне Красимир и да се събере под един покрив с него, Ризова доста време имаше връзка с младия лекар Веселин Йолов, а двамата няколко пъти бяха заснемани заедно. Как и защо отношенията им приключиха, така и не стана ясно, но известно време Йолов бе на командировка в чужбина. Говори се, че точно натоварената му професия и постоянното му отсъствие ги отдалечили с Цветанка, пише „Ретро“.

НЕВЕРОЯТНИ ОФЕРТИ ПОДБРАНИ ЗА ВАС

Continue Reading

Previous: Чудото се случи: Орхан Мурад вече вижда
Next: Кашлях месеци наред, докато не ме чу една приятелка- лекарка и не ми даде тази бабина рецепта. Спрях точно за няколко дни

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.