Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Тайни емисари изпитвали Ванга
  • Новини

Тайни емисари изпитвали Ванга

Иван Димитров Пешев март 6, 2023
eemsmdasidaskdaos.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Специален агент на мисия в Рупите

Предсказания на феноменалната гадателка продължават да се сбъдват

Повече от 20 години след смъртта на Ванга сведенията за феноменалната й дарба
продължават да бъдат обвити в мистерия.

Различни „тълкуватели“ на нейния живот се надпреварват със сензационни открития
за предсказанията на пророчицата. Става все по-трудно да се различи истината от
полуистината и откровените измислици. На този фон научното изследване на професора
социолог Величко Добриянов е уникално. А фактите – безспорни.

 

 

Опашка от чакащи да влязат при Ванга в Петрич

 

Ученият провежда десет сеанса с подставени лица, на които Ванга трябва да „прочете“
миналото и бъдещето. Всички те са записани на магнетофонна лента и прилежно запазени.
В някои случаи професорът подлага пророчицата на изпит с повишена трудност. Изпраща
при нея хора, които умишлено се опитват да я заблудят с погрешна информация за
себе си… Точно такъв е планът, когато в скромен автомобил, претъпкан с петима
пътници, професор Добриянов за пореден път потегля към Рупите за среща с Ванга.

 

 

Дарбата на Ванга е научно доказана

 

Със специалната мисия е натоварена д-р Мими Христова. Тя е инструктирана от видния
социолог да се опита да заблуди гадателката с лъжливи истории за живота си.

Целта е да се провери дали Ванга ще успее да разкрие измамата. Както и какъв
ще бъде нейният научно изчислен коефициент на познаваемост, когато е поставена
в необичайна ситуация.

„Бях напрегната и малко уплашена“, признава д-р Христова. Години след това незабравимо
за нея пътуване до Рупите тя разказва за участието си в експеримента и последвалите
събития специално за допълненото издание на книгата „Феноменът Ванга“.

Притеснението на Мими Христова идва не само от първата за нея среща с Ванга.

 

„Не знаех дали ще се справя с неособено приятната роля, която Добриянов ми отреди
– признава тя. – На лъжкиня. Влязохме в една скромна по подредба стая, но с много
светлина. Добрин (така ние, по-близките приятели, наричахме професор Добриянов)
ме представи като жена с много нерешени проблеми. И че имам нужда от нейната помощ.
Ванга се обърна и каза: „Че какво й е на жената? Щастливо задомена и има две деца“.
Това беше вярно. Аз твърдо влязох в ролята си на лъжец и казах, че имам три деца.
Тя се замисли и поиска бучките захар, за които предварително знаех, че трябва
да нося. Взе ги, повъртя ги малко в ръката си и категорично отговори: „От мъжо
ти имаш две. За третото го не виждам. Освен да е от друг мъж“, каза и се усмихна.

Така бариерата е премахната и разговорът потръгва.

 

„Ванга разказваше живота ми сякаш ме познаваше отдавна, а ме виждаше за първи
път – признава д-р Христова. – Аз, вярна на ролята си, продължавах да лъжа, но
не беше лесно да се справям с тази доста трудна задача. Защото Ванга разкриваше
убедително всичките ми лъжи. Жалко, че увлечена в ролята си на опитно зайче, не
запомних всичко, което ми каза, но едно не мога да забравя: „Ти ще работиш и живееш
в Испания, каза ми тя“. Аз и отговорих, че това е невъзможно и може би иска да
каже, че мъжът ми ще работи там. Неговата професия беше такава.

 

„Не, отсече Ванга много категорично. Ти, ти ще работиш в Испания“. И ето вече
над 16 години работя и живея в тази страна. Всичко, което каза Ванга, се сбъдна.
Имам чувството, че видя живота ми като на кинолента от самото начало. И може би
до неговия край. Какво се оказа? Че лъжците, хората като мен, подготвени от проф.
Добриянов за целите на неговото изследване, Ванга бързо ги разобличаваше.“

 

 

Пластиката на професор Добриянов

 

Но как феноменалната сляпа жена от Петрич успява да „вижда“ в миналото и бъдещето
на хората? Според професор Добриянов това е въпрос, отговорът на който трябва
да бъде даден от следващо поколение учени. Тогава, когато науката ще бъде достатъчно
напреднала, за да може да обясни това, което сега е мистерия.

И в края на книгата си „Феноменът Ванга“ социологът визионер задава въпрос, който
днес изглежда пророчески: „Дали „войната на световете“ в бъдеще ще бъде не в макрокосмоса,
а в микрокосмоса на човека, в мозъка – за контрол над съзнанието, а следователно
и над поведението на милиони хора?“

Подарък за пророчицата

 

 

Рада Добриянова (вляво) с дъщеря си Лора и синът на Ванга Димитър

 

„Спомням си съвсем ясно деня, когато по покана на Ванга със съпруга ми професор
Величко Добриянов отидохме в Петрич да гостуваме заедно в дома на Ванга за първи
път – разказва писателката Рада Добриянова. – Това бе една стилна, добре поддържана
къща в града. В подредената градина и в лехите имаше много цъфтящи цветя и храсти.
А също едно чадъресто зелено лаврово дърво. От него си набрахме дафинови листа
за спомен. През това първо посещение ние занесохме подарък на леля Ванга – два
копринени чаршафа в пурпурен цвят.

 

Моят съпруг ги беше донесъл от Делхи, където бе участвал в международен социологически
конгрес. Годините са някъде около 70-те на XX век. В къщата на Ванга имаше пълен
порядък и чистота. Върху леглата в стаите на втория етаж и по етажерките бяха
натрупани множество кукли, плюшени играчки, сувенири от цял свят. Имаше килимчета,
бродирани покривки, плетени възглавнички, както и красиви икони и други религиозни
символи. Всичките подаръци от благодарни хора, на които е „чела“ съдбата.

Моето впечатление от нея бе, че тя е една достъпна личност, която не „всява напрежение“,
както някои чувстваха, а желание за реално човешко общуване.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Влади Въргала: Бях с жена с 18 години по-възрастна от мен. Отказах 1 милион лева
Next: Невена Коканова: Онемях, когато незрящата Ванга набра само бели цветя за Людмила

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.

RSS  Action-NewsBG

  • 15-годишно момиче се събуди в ковчега на собственото си погребение
  • Ето от какво се предполага, че е починал Румен Колев от „Гласът на България“
  • Турската звезда Чаатай Улусой в България – посети родното село на баща си
  • Младата жена подготвяла сватба с любимия си след няколко месеца. Леля ѝ разказа пред Флагман.бг за последното пътуване и огромната загуба
  • Русия стои зад агресията в Черно море от 2014 г. насам, а ударите по кораби край Бяла и Крапец са видима ескалация, която застрашава пряко българските интереси
  • Адв. Агова: Мегеров ме убеди, че не той е убил г-н Филипов
  • Тихомир Кирчев от Стара Загора иска на свобода
  • Сложете зелето тази седмица: 5 грешки, които го размекват
  • Ал-Йо: “Най-накрая трябва да се каже на самозабравилия се диктатор Путин, че трябва да спре войната”
  • Мокър сняг вали в района на проходите Превала, Рожен и Пампорово, съобщиха от Областното пътно управление (ОПУ) в Смолян.

RSS  Новини

  • Това са два начина, по които бихте могли да използвате лука ефективно.
  • Терминалът гъмжеше от живот – хаотична симфония от потракващи колелца на куфари, неразбираеми съобщения по високоговорителите и смесица от десетки езици, които се сливаха в един общ, монотонен шум
  • Излязох на среща с един мъж. Ресторантът беше от онези, в които цените в менюто изглеждаха като телефонни номера, а сервитьорите се движеха с безшумната грация на хищници, подушили плячка. Казваше се Виктор
  • Баща ми почина неочаквано, когато бях малък. Смъртта му беше като внезапна буря в ясно небе – един миг беше тук, смееше се и ме вдигаше на раменете си, а в следващия го нямаше. Остана само оглушителна тишина
  • Шофирахме със семейния ни комби през нощта, когато ни се спука гумата. Острият, пляскащ звук разцепи монотонния рев на двигателя и тихата мелодия от радиото. Беше звук, който всеки шофьор разпознава с неприятно свиване на стомаха
  • Живеем с моя приятел Александър вече пет години. Пет години, в които дните се нижеха като перли – някои бляскави и съвършени, други леко потъмнели от рутината, но всички нанизани на една обща нишка – нашата любов
  • Годините се бяха изнизали като пясък между пръстите – тихо, почти незабележимо, но оставяйки след себе си усещането за необратима промяна. Бяха се превърнали в абстрактно понятие, сбор от работни дни
  • В университета работех в библиотеката. Не беше бляскава работа, разбира се, но плащаше част от сметките и ми даваше достъп до тишината – стока, която ставаше все по-ценна в шумния свят на моето поколение
  • Споменът имаше метален вкус. Вкус на ръжда и евтин лак, на завист, която се събираше като слюнка в устата ми всеки път, щом училищният оркестър засвиреше. В онези години, когато детството се измерваше не в мечти, а в притежания, аз бях от бедните
  • Винаги съм вярвала, че най-добрата ми приятелка е човекът, на когото мога да се доверя безрезервно. Миа беше повече от приятелка, тя беше сестрата, която никога не съм имала. Деляхме всичко – от най-съкровените си тайни

RSS  Новини

  • Рожденият ден на Итън, седмият му, трябваше да бъде перфектен.
  • Съобщението дойде като камък в стомаха ми.
  • Подготвях този ден с месеци. Моята сватба със Софи. Обичах я дълбоко и искрено вярвах, че тя е жената, с която ще прекарам остатъка от живота си. Всичко изглеждаше перфектно: мястото, цветята, менюто. Всеки детайл беше внимателно изпипан.
  • „Мога ли да свиря за храна?“, каза бездомното момиче в луксозния ресторант, но те се подиграха с нея.
  • Преди двайсет години госпожа Мария ме спря пред целия клас, сякаш беше решила да сложи печат върху челото ми.
  • Фоайето на летището кънтеше от гласове, търкалящи се куфари и кратки обявления, които се разтваряха в шумната маса като пара над гореща чаша. Светлината беше бяла и безмилостна, климатикът бълваше студени струи, а миризмата на кафе и парфюм се смесваше с нервност.
  • Не съм наивна. Напуснах малкия си роден град, намерих добра работа и си купих сама апартамент.
  • Искам да споделя нещо, което ме смрази… и може би ще помогне и на вас да се предпазите.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Тази сутрин държах теста в треперещите си ръце и се молех линиите да се размият, да се окажат грешка, да се окаже поредната моя тревожна фантазия, родена от умората.

RSS  Новинарска емисия на България

  • От последните минути! Евакуираха Кауфланд в 64-хиляден български град 😲
  • Извънредно! 3 дрона взривиха търговски кораб на 15 мили от Бяла, има пострадали моряци 😰😡
  • От пресслужбата на Министерски съвет разпространиха съобщение за срещата на премиера Румен Радев с посланика на Русия у нас Елеонора Митрофанова
  • Само на 19 години! Благоевград изпраща Вики, която щеше да стане прекрасен доктор
  • Скръбна вест: Почина фаворитът в „Гласът на България“ Румен Колев
  • Дъщерята на убитата 45-годишна жена в Пловдив: Защо бе, дете, защо го направи? Как можа, как можа?
  • След Илиян Филипов ново убийство в Пловдив. Полиция отцепи нова кооперация, не дават пиле да прехвръкне
  • България се събуди в черно! Жестока катастрофа с много убити, все млади хора на 18 и 20 години
  • Масови съкращения на служители с ТЕЛК и работещи пенсионери в…
  • Cвъpзaxa Илиян Филипов с генерал Радев – ще се изyмuте от детайлите..
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
октомври 2026
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  
« фев.    
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.