Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Такъв срив в продажбите на имоти не е имало у нас от 2010 г.
  • Новини

Такъв срив в продажбите на имоти не е имало у нас от 2010 г.

Иван Димитров Пешев октомври 26, 2023
rrwqfdgdfhgfghgfg.png

Броят на сделките с имоти у нас през третото тримесечие на тази година спада катастрофално, като достига най-ниското си ниво от 2010 г. насам. Тогава обаче, имотният пазар в България все още не се беше възстановил от световната финансова криза през 2008 г.

Между юли и септември на национално ниво са изповядани 54 277 сделки, като броят им намалява с 13% на годишна база, което е пето поредно тримесечие на спад. От началото на годината в страната са вписани 153 109 сделки, като те също намаляват с 12,6% спрямо деветмесечието на 2022 г. Това показват данните на Агенцията по вписванията.

 

София

В София между юли и септември са вписани 7001 сделки с имоти, което е спад с 5,4% на годишна база. Понижението все пак е по-малко в сравнение с второто тримесечие, когато достигна 11,7 на сто.

За деветмесечие в столицата са вписани 21 997 сделки, което е с 10% по-малко спрямо същия период на миналата година.

Варна

Вторият град по най-голям брой изповядани сделки с имоти вече е Варна, където между юли и септември са вписани 3657 сделки. Морската столица също отбелязва едноцифрено понижение на годишна база от 6,7%, след като предходното тримесечие то достигна 12,4%.

От началото на годината до края на септември във Варна са изповядани 10 262 сделки с имоти, като те намаляват с 12,4% спрямо същия период на миналата година.

Пловдив

В Пловдив между юли и септември са вписани 3582 сделки, което е намаление с 14,7% на годишна база. То е по-малко в сравнение със спада от 17,8% през второто тримесечие, но все пак недостатъчно, за да задържи Града под тепетата на второто място в страната по брой сделки с имоти.

За деветмесечието в Пловдив са изповядани почти 11 хил. сделки при над 16 500 през същия период на миналата година, или спад с 33,6%, най-големия сред водещите градове у нас.

Бургас 

В Бургас през третото тримесечие сделките са 1931, като намаляват с 10,8%, значително по-малък спад в сравнение с 23,1% през второто тримесечие. От началото на годината в морския град са вписани 5195 сделки, като те намаляват с 14,9 на сто на годишна основа.

Русе и Стара Загора

Двуцифрени спадове на сделките както през третото тримесечие, така и от началото на годината отбелязват също Русе и Стара Загора. С 1186 сделки между юли и септември дунавският град отчита намаление с 15,8% на годишна база, а в града на липите то е с 16,5 на сто. За деветмесечието изповяданите сделки в двата града са съответно с 19,7% и 15,8% по-малко спрямо същия период на миналата година.

Морски курорти

Значителното забавяне на сделките в морските курорти продължава и през третото тримесечие. Несебър, където се вписват сделките в Слънчев бряг, въпреки, че е на четвърто място по брой сделки в България, изповяданите там намаляват с над 20% за второ поредно тримесечие.  В Балчик те са намалели с 22,7%, в Поморие – с 21,1 на сто, а Царево – с цели 30,8%.

Планински курорти

В планинските курорти най-добро е представянето на Разлог, където се изповядват сделките в Банско, там понижението е само с 4,3%. В останалите планински курорти двуцифрените спадове на сделките продължават. В Самоков, където се вписват сделките в Боровец, те намаляват с 19%, а в Смолян, където се изповядват сделките в Пампорово, спадът е с 13%.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Знак от небето на България? Сушата изкара наяве светиня от водите на язовир
Next: Важна новина за всички шофьори, задава се голяма промяна

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.