Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Таско Ерменков, БСП: Радев е най-голямата ни грешка
  • Новини

Таско Ерменков, БСП: Радев е най-голямата ни грешка

Иван Димитров Пешев юли 23, 2023
tasttwtwtwtw.png

„Ние гласуваме “против” всяко нещо, което е необосновано и няма ясна перспектива какво ще се случи след приемането му. Решението за концесията на “Росенец” беше вкарано в 12 без 5 – без да има яснота и оценка на въздействието. Какво ще се промени, защото контролът и сега е държавен?

 

Нищо няма да се промени, но се създават рискове за милиарди. Ние не сме против да се одържавяват стратегически обекти, но това трябва да се прави с разум и отчитане на последствията, а не на всяка цена. Малко ли е държавата да бъде осъдена затова, че неправомерно е прекратила една концесия – и това ще го платим всички ние.“

Това заяви членът на Изпълнителното бюро на БСП Таско Ерменков в ефира на Nova News. Той уточни, че социалистите са против концесионирането на стратегическите обекти.

„Не мога да разбера обаче каква е разликата между концесията на пристанището в Росенец и летището в Пловдив.

 

Ние сме за това, когато се вземат решения, касаещи джоба на всеки българин –  да ни бъде дадена обосновката и причините, които ще позволят пристанището да се върне в българското право на управление и това да няма вредни последствия за държавата. Политиките винаги трябва да бъдат в интерес на хората, а не в интерес на някого, който изпълнява поръчки.

 

Нали този петрол е минал през митницата, която се управлява от държавата? Държавата е там и това кой ще управлява пристанището, не променя начина на контрол“, заяви още Ерменков и добави, че въпросната концесия през 2011-та година е отдадена от този, който сега пръв се подписва за нейното прекратяване.

Попитан относно президента, социалистът посочи, че Румен Радев е срещу всяко едно редовно правителство, защото след предсрочното сваляне на такова, винаги следва служебен кабинет.

„Трябва да уточним като говорим за президента за кого говорим – президента за вътрешна употреба, когато е в България, или президента за външна употреба. Президент за външна употреба имаме тогава, когато президентът е навън и става инициатор на една проатлантическа политика като тази на “Трите морета”.

 

Има и такъв, който в началото на годината, в присъствието на Столтенберг и Байдън, подписа декларация, в която казва, че Украйна е в правото да защитава териториите си и ние винаги ще им помагаме. Имаме президент, който предплаща самолети втора партида, при положение че първата още не е дошла. Това е президентът за външна употреба”, аргументира се Ерменков.

“Има и един президент за вътрешна употреба, който в България се опитва да бъде по-патриотар и от най-патриотарите. Един президент, който в момента се е прицелил във властта през местната власт. Ние не се страхуваме от него, защото си го знаем какъв е. Но да му мислят „Възраждане“, защото той се е прицелил в техния електорат“, посочи социалистът и добави, че Радев е най-голямата грешка на БСП.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Годжи: След толкова години е време да кажа как стоят нещата с Цитиридис
Next: Шивашка фирма в Русенско наема работници от Бангладеш поради липса на кадри

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.