Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Те си купиха апартамент на зелено в София, а сега са жестоко прецакани, ето защо
  • Новини

Те си купиха апартамент на зелено в София, а сега са жестоко прецакани, ето защо

Иван Димитров Пешев юли 14, 2023
Screenshot_6-6.png

Инвеститори искат инфлационна такса до 50% за довършване на сградата, а ако не се плати сделката пропада

Инвеститори искат инфлационна такса до 50% за довършване на сградата от собственици, купили жилища „на зелено“. Ако не платят, хората получават обратно дадените до момента пари, но остават без апартамент, съобщава БНТ.

В тази новострояща се 13-етажна сграда в София с 5 входа Цветан Филев е един от собствениците. Купил е апартамента на зелено. От фирмата инвеститор обаче отправили изненадващо предложение – индексация с между 30 и 50% или прекатяване на договора. Процентът зависи от платените вноски.

Цветан Филев: Викат те и ти предлагат само две опции или приемаш техните условия със съвсем малко, от тях да мине, намаляване или се отказваш и ти връщат парите.

Прекратяването на договора се случва по електронна поща, където хората са приканвани да предоставят банкова сметка, за да им върнат взетите до момента вноски.

„Никъде не се споменава за 20% неустойка при едностранно прекратяване от страна на строителя на договора, а вие пращайки смектката се съгласявате с условията и те ви превеждат просто сумата и автоматично прекратяват договора“, заяви Пейо Майорски, председател на Асоциация за защита на потребителите.

По договор крайната цена не подлежи на промяна.

„Всички хора се оплакват, че нямат клауза за индексиране. След срещите, които се провеждат с клиентите не се получава нищо писменно, правят се договорености на място и ако евентуално се съгласите с дадената индексация се подписва на момента. Идеята на този тип индексиране, поне това наблюдавайки от сигналите, които сме получили те тръгват именно от Бургас“, заяви Пейо Майорски.

От фирмата не получихме коментар. За година и половина инфлацията в строителния бранш е 31%, отчитат oт Асоциацията на строителните предприемачи.

„Коректно е, когато си се договорил за една стойност да държиш на тази стойност. Ситуацията се променя и това трябва да е за сметка на твоята печалба. Не трябва както често става в обществото, не само българското, всички промени в икономиката, в конюнктурата, в цените да се поемат от крайния клиент“, заяви Георги Шопов, председател на Асоциацията на строителните предприемачи.

В конкретната ситуация Шопов препоръчва собствениците да излъчат представител, с който да договорят условията за продължаване на строежа. Ако не постигнат съгласие, проблемът може да стигне до съд.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

FB.AppEvents.logPageView();

};

(function(d, s, id){ var js, fjs = d.getElementsByTagName(s)[0]; if (d.getElementById(id)) {return;} js = d.createElement(s); js.id = id; js.src = "https://connect.facebook.net/en_US/sdk.js"; fjs.parentNode.insertBefore(js, fjs); }(document, 'script', 'facebook-jssdk'));

Continue Reading

Previous: Български полицай герой спаси от смърт момиче в метрото в София
Next: Тъжна вест! Почина поетесата, автор на Ало, ало, слънчице

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.