Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Тежко е състоянието на шестгодишното дете, транспортирано в София със Спартан
  • Новини

Тежко е състоянието на шестгодишното дете, транспортирано в София със Спартан

Иван Димитров Пешев февруари 22, 2023
ssarasrpaspras.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Тежко е състоянието на шестгодишното дете, транспортирано от Бургас до София със самолет „Спартан“. Детето е транспортирано въпреки тежкото състояние, след консултации с педиатри. Това обяви здравният министър д-р Асен Меджидиев на брифинг.

Детето е хоспитализирано в „Пирогов“. Детето е критично състояние с остра вирусна инфекция от грип А и преболедувало скарлатина. То се е влошило само за две вечери, организиран е екип от реаниматори и педиатри, изпратени със самолета „Спартан“.

„Сутринта говорих с лекарския екип на детската реанимация, полагат се всички усилия, всички специалисти за мобилизирани“, заяви д-р Меджидиев.

От вчера:

Дете на 6 години в критично състояние, с остра вирусна инфекция (грип А, преболедувало скарлатина), беше транспортирано със самолет „Спартан“ от Бургас до София. Искане за извършване на консултация и реанимационен трансфер официално постъпи в Министерството на здравеопазването днес, рано сутринта, от УМБАЛ – Бургас, съобщиха от правителствената пресслужба.

Транспортираха със „Спартан” до София новородено

Министърът на здравеопазването д-р Асен Меджидиев е уведомен за случая късно вчера, като веднага координира възможността за осъществяването на полета с министъра на отбраната. Още вчера беше извършено и сформирането на медицински екип, който да извърши авиомедицинската мисия. След множество разговори с медицинските екипи на УМБАЛ – Бургас, СБАЛДБ „Проф. д-р Иван Митев“, УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“, Военномедицинска академия, центровете за спешна медицинска помощ в Бургас и София беше решено консултацията на детето да бъде извършена в УМБАЛ – Бургас от реанимационен екип на „Пирогов“, който след оценка на клиничното състояние да прецени възможността за транспортиране.

България изпраща „Спартан“ и в Сирия

Самолетът „Спартан“ излетя в 9:30 ч. от летище „Враждебна“ с реанимационен екип от УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ в състав: доц. д-р Богдан Младенов, ръководител на екипа и началник Клиника по детска анестезиология и интензивно лечение, д-р Пламена Христова, Любка Чалева, медицинска сестра, и Цветелина Иванова, медицинска сестра-бордна от екипа по авиомедицинска евакуация на ВМА.

Малко след 13:30 ч. самолетът кацна на летище „Враждебна“. Към момента детето е приведено в Клиниката по детска анестезиология и интензивно лечение на „Пирогов“.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Лютеницата стигна червения хайвер. За Бога, братя, отмъстете им!
Next: Ваня Джаферович затвори устите на оплювачите: Имам проблем

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.